Решение № 4149 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Х. срещу решение № 7036/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 14/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на областния управител на област Варна, обективиран в писмо № РИ-23-9400-13/10/09.12.2024 г., да проведе процедура по продажба на поземлен имот – частна държавна собственост, с идентификатор 10135.5505.61 по кадастралната карта на гр. Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приел липсата на предпоставките по чл. 44, ал. 3 ЗДС, като не е обсъдил правилно събраните доказателства относно законността на сградата и неправилно е кредитирал изводите на съдебно-техническите експертизи относно идентичността на строежа. Поддържа се, че сградата, изградена в имота, представлява законен строеж, удостоверен с издадено удостоверение за търпимост, поради което жалбоподателят има право да придобие земята под нея по реда на посочената разпоредба. Ответникът – областният управител на област Варна и представителят на ВКП, намират касационната жалба като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е по реда на чл. 44 ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Н. Х. Х. от гр. Варна, срещу отказ, обективиран в Писмо № РИ-23-9400-13/10/09.12.2024 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с което му е отказано извършване на процедура по закупуване на поземлен имот /ПИ/ 10135.5505.61 по Кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, поради липса на основания за уважаване на искането. С оспореното решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да се произнесе е приел за установено от фактическа страна, че Х. е подал заявление № РИ-23-9400-13/28.07.2023 г., с което е поискал от Областния управител на област с административен център Варна да започне процедура за продажба на поземлен имот 10135.5505.61, който е държавна собственост. Към заявлението е приложил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том III, рег. № 12727, дело № 457/2022 г., скица на сграда № 15-801257/18.07.2022 г., Удостоверение за търпимост рег. № АУ104890ВН_001ВН/04.11.2022 г. С писмо № РИ-23-9400-13/1/24.08.2023 г., заявлението е изпратено по компетентност на Кмета на Община Варна, ведно с Акт за частна общинска собственост № 2240/17.12.2001 г. С писмо рег. № АУ081643ВН_001ВН от 01.09.2023 г., Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ е уведомила Х., че АЧОС № 2240/17.12.2001 г. е отменен от областния управител на Варна и общината не може да извърши разпоредителна сделка с имот, който не е нейна собственост. На 25.01.2024 г. от Х. е депозирано ново искане с вх. № РИ-23-9400-13(3), до Областния управител да предприеме необходимите действия за записване на имота като държавен в книгите на Областна управа Варна. След кореспонденция между общината и областния управител, свързана с установяване законността на построените в имота сгради, на 09.12.2024 г. Областният управител е издал писмо № РИ-23-9400-13/10/09.12.2024 г., с което е приел, че двете сгради с идентификатор 10135.5505.61.1 и 10135.5505.61.2 са търпими, съгласно Удостоверение за търпимост № АУ104890ВН_001ВН, което изключва възможността за провеждане на процедура по продажба на ПИ 10135.5505.61. В хода на производството пред административния съд са допуснати и изготвени две съдебно – технически експертизи, от които се установява, че към 1952 г. за ПИ 10135.5505.61 е действащ Регулационен план, одобрен със заповед № 806/1944 година. Вещото лице е дало заключение, че по РП от 1944 г., действащ и към 1952 г., процесният имот представлява парцел III-834 в кв. 125 с площ 295 кв.м., отреден за жилищно строителство. Според действащ към настоящия момент РП от 1978г. за р-н „Аспарухово“, процесния имот е с пл. № 1296 и попада в парцел, отреден за детска площадка. При изменението на плана с ПУП-ПРЗ от 2014 г., процесният имот е с пл. № 61 и попада в УПИ XXIII, кв. 89, отреден за детска площадка. Според експертизата строежът е разрешен като временен строеж, тъй като в градоустройствения план от 1978 г. имотът е част от парцел, отреден с РП за обществено ползване, където са допустими само временни строежи. Съгласно чл. 148 от ППЗТСУ и чл. 49 от ЗУТ само временни строежи са допустими в имоти, отредени за мероприятия на държавата и общините. Вещото лице дава заключение, че построената през 1952 г. сграда и навес са изградени в парцел III-834 в кв. 125 и по конфигурация и местоположение в парцела не са идентични с временната сграда, одобрена с плана за изграждане. Проектираната временна сграда не е идентична и със съществуващата жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.61.2 към настоящия момент, поради различна конфигурация и местоположение в имота. Разделянето на сградата в КК на гр. Варна на сграда с два идентификатора 10135.5505.61.2 и 10135.5505.61.3 отговаря по конфигурация и площ на изграденото в момента на място. От втората съдебно-техническа експертиза, се установява, че западната граница на имота, към [улица]не е търпяла промени, че е налице частична идентичност на сградата, не и на навеса, отразени в плана от 1958г. и сградите в ПИ 61 по КК, както и че за имота не е налице подробен устройствен план, освен Регулационния план от 1975г., съгласно който имотът попада в отреждане за детска площадка. Към заключението са приложени комбинирани скици, отразяващи констатациите на вещото лице според всички действащи за имота планове от 1950г. до настоящия момент. При така установеното от фактическа страна, съдът е достигнал до извод, че при съобразяване с Удостоверение рег. № АУ104890ВН_001ВН за търпимост на жилищна сграда и гараж с обща площ 127 кв.м. и РЗП 141 кв.м. в ПИ с идентификатор 10135.5505.61, както и Удостоверение за факти и обстоятелства рег. № АУ082949АС_001АС, свързани с законност на сграда с идентификатор 10135.5505.61.2 с площ 53 кв.м., както и последващото писмо от Главния архитект на район „Аспарухово“ рег. № РИ-23-9400-13/9/26.11.2024г. относно удостоверяваните в тях факти относно законността на сградата, описаните в удостоверенията факти не касаят сградата, построена през 1952г., тъй като тази сграда не съществува във вида, в който е построена и към 2000г. не е в същите размери и конфигурация, както тази, заснета в регулационния план от 1958г. Прието е за установено, че по молба на Х. С. А. от 03.09.1951г. е разрешено в собствения му парцел III-834, кв. 125, да построи къща до 55 кв.м. като временен строеж. Върху молбата е посочено местоположението на строежа – на западната граница на имота, граничеща с улицата. Видно от приложения нотариален акт Х. А. е закупил 295 кв.м. от парцел III, кв. 125, целият с площ от 1350 кв.м. От двете заключения на вещите лица с приложени извадки от действащите планове е установено, че парцел III е отреден по РП от 1944г. за площад, а съгласно чл. 45 от Закона за планово изграждане на населените места - в имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план се допуска извършването на временни строежи и ремонти. Съгласно § 191 от ППЗПИНМ, за строителство на временни постройки не се изисква разрешение за строеж, а само документ за собствеността на имота и скица-копие от дворищнорегулационния план за собствеността на парцела. Съдът е приел, че сградата, отразена в имот 1449 по РП от 1958г. като полумасивно жилище е законна, предвид възможността, която законът, действащ по това време, дава за това да се строят временни жилищни сгради. Към момента на образуване и водене на п съдебното производство сградата не съществува, а на нейно място е изграден друг строеж, което изключвало правото на собственика да се възползва от привилегията да закупи без търг земята, върху която е построена съществуващата към момента сграда. Отказът на Областният управител да откаже провеждането на процедурата по закупуване на ПИ с идентификатор 10135.5505.61 е приет за законосъобразен. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на производството пред първоинстанционния съд са установени релевантните за производството факти и обстоятелства и са формулирани правилни и обосновани изводи за неоснователност на жалбата на Х. срещу описания по-горе отказ на областен управител на Област Варна да уважи заявеното от лицето искане за закупуване на имот- държавна собственост при условията на чл. 44, ал.3 от ЗДС. В административното производство е установено по категоричен начин, че в имота съществуват сгради, отразени в кадастралната карта с идентификатори 10135.5505.61.1 и 10135.5505.61.2, като за част от тях е издадено удостоверение за търпимост. Липсват доказателства за законност на находящите се към момента в имота сгради. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 44, ал. 3 ЗДС, продажбата на земя – частна държавна собственост, на лица, които притежават собственост върху законно построена върху нея сграда, се извършва от областния управител без търг по ред, определен в правилника за прилагане на закона. От тази разпоредба следва, че правото на придобиване на собственост върху земята възниква само при наличие на законно построена сграда, съществуваща върху държавния имот. От заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, правилно кредитирани от първоинстанционния съд, се установява, че първоначалният строеж, реализиран в имота през 50-те години на XX век, е представлявал временна постройка, разрешена по действащия към този момент регулационен план. Вещите лица са посочили, че сградите, които понастоящем са отразени в кадастралната карта с идентификатори 10135.5505.61.2 и 10135.5505.61.3, не съответстват по местоположение, конфигурация и параметри на първоначално разрешения през 1952 г. строеж, тъй като имат обща площ от 127 кв.м. Установено е, че сградата, изградена през 1952 г., не съществува във вида, в който е била построена, а на нейно място е реализирано строителство с различни характеристики, отразено в кадастралната карта като отделни обекти, с площи и разположение, несъвпадащи от предвидената в позволителен билет и обяснителна записка към проект от 1951 г. една сграда, имаща към него момент характера временна постройка с площ 53 кв.м. и обем 203 куб.м. При тези фактически данни правилно е прието, че липсва идентичност между първоначално разрешената постройка и съществуващите в имота сгради, поради което не е налице една от необходимите предпоставки за приложението на чл. 44, ал. 3 ЗДС, а именно лицето по чието искане е образувано административното производство да притежава собственост върху законно построена в имота сграда. Изпълнението на това законово изискване следва да е установено по безспорен и категоричен начин. Издаденото от гл. архитект на Район Аспарухово, Община Варна удостоверение от 23.08.2024 г. не установява релевантния за производството факт на законност на построената в имота сграда по значим за уважаване на искането на Х. начин, тъй като в хода на производството неговата доказателствена сила е разколебана както от последващото изявление на същия орган, така и от заключенията на вещите лица, приети от съда като пълни, компетентни и съобразени с установените по делото обективни факти. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че издаденото удостоверение за търпимост доказва законността на строежа. Удостоверението за търпимост по смисъла на § 16 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията има удостоверителен характер и установява наличие на условия, при които строежът не подлежи на премахване и забрана за ползване, но само по себе си не доказва законността на неговото изграждане. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, в която се приема, че удостоверението за търпимост удостоверява наличие на условия, при които незаконен строеж не подлежи на премахване, но не доказва законност на строежа /например решение № 5919 от 28.04.2011 г. по адм. д. № 1232/2011 г., III о./ и не може да обоснове приложението на привилегирования ред за продажба на земя без търг. Следва да се има предвид и че разпоредбата на чл. 44, ал. 3 ЗДС представлява изключение от общия ред за разпореждане с държавна собственост, поради което приложението следва да бъде ограничено само до случаите, при които са налице всички предвидени в закона предпоставки. В случая е установено, че в имота, който касационният жалбоподател е поискал за изкупи са реализирани постройки без издадени по съответния ред строителни книжа и документи, които макар и търпими по смисъла на § 16.