Определение № 221 от 23.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2201/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по молба /инкорпорирана в касационна жалба с вх. № 6589/08.08.2018 г. по вх. рег. на Апелативен съд - П./ на Община Септември за спиране изпълнението на обжалваното с касационната жалба въззивно решение № 187/25.06.2018 г. по в. т. д. № 257/2018 г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение №25/27.02.2018 г. по т. д. № 88/2017 г. на Окръжен съд - Пазарджик за осъждане на Община Септември да заплати на "Екобул Проект" ООД, сумата от 244 560. 14 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на суми по фактури по т.29 от договор № 54/21.03.2005 г. с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на [населено място] и населени места на Община Септември, както и зимно поддържане и снегопочистване на [населено място]. Поддържане на общинско сметище”. С разпореждане от 15.08.2018 г. на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС са дадени указания на молителя в едноседмичен срок от уведомяването да представи платежен документ, удостоверяващ надлежно внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер, който при решения относно парични вземания съответства на присъдената сума – в конкретния случай 244 560. 14 лв. В срока за изпълнение на указанията е депозирана молба с вх. № 8135/18.09.2018 г., с която Община Септември - чрез процесуалния си представител по делото адв. М. М., моли съда общината да бъде освободена от задължението за внасяне на обезпечение в посочения размер, предвид изключително затрудненото финансово състояние в което тя се намира. Алтернативно, предвид финансовите затруднения на Общината, моли размерът на обезпечението да бъде намален, като в случай че това искане не бъде уважено – да бъде удължен срокът за внасянето му. В отговор на депозираната молба, с разпореждане от 18.09.2018 г. на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС исканията за освобождаване от внасяне на парично обезпечение, респективно – за намаляване на неговия размер, са счетени за неоснователни и на основание чл.63, ал.1 ГПК е продължен срокът за внасянето му от Община Септември с едномесечен такъв, който за страната е изтекъл на 17.10.2018 г., сряда – присъствен ден, като в този срок указанията на съда не са изпълнени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на искането по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК, намира следното: С разпоредбата на чл. 282, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, което е обжалвано с касационна жалба в предвидения за това срок. За да бъде спряно изпълнението, обжалващата страна е длъжна да представи надлежно обезпечение, което в конкретния случай е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд. Предназначението на депозираната сума е да служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от предприетото от длъжника касационно обжалване на въззивното решение, а в хипотезата на чл. 282, ал.4 ГПК - като гаранция за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, претърпени от носителя на признатото с въззивното решение право вследствие неоснователно предприетото от насрещната страна касационно обжалване на решението. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, задължението за внасяне на обезпечение в размер на присъдената сума е императивно и не подлежи на преценка от състава на касационната инстанция – нито по отношение на неговия размер, нито досежно възможността страната да бъде освободена от внасянето му. В конкретния случай молителят Община Септември е обжалвал решение на въззивен съд, с което е потвърдено осъдително решение на първоинстанционен съд за парични вземания. Съгласно чл. 282, ал.2, т.1 ГПК, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на решения за парични вземания е в размер на присъдената с решението сума. На молителя е предоставена възможност да представи доказателства за внасяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК, но той не е изпълнил това свое задължение нито в рамките на първоначално определения му едноседмичен срок, нито в продължения на основания чл.63, ал.1 ГПК едномесечен такъв, поради което искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,