Определение № 60380 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 65957/26.07.2021 г., подадена от Е. К. М. срещу определение № 60207/09.07.2021 г., постановено по гр. дело № 554/2021 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е върната частната жалба с вх. № 65132/16.06.2021 г., подадена от жалбоподателя срещу протоколното определение, постановено по същото дело в откритото съдебно заседание на 08.06.2021 г., с което съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е дал ход на устните състезания и на делото по същество. Частната жалба с вх. № 65957/26.07.2021 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа, че обжалваното определение № 60207/09.07.2021 г. било незаконосъобразно, но без да се излагат относими доводи в тази връзка. Вместо това жалбоподателят М. навежда съображения за незаконосъобразност на протоколното определение от 08.06.2021 г., като поддържа, че делото не следвало да бъде разглеждано в това открито съдебно заседание, а следвало да бъде отложено поради заболяване на пълномощника му. Насрещната страна – ответникът по делото Висшият адвокатски съвет не е подал отговор на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 65957/26.07.2021 г. е неоснователна. С протоколното определение, постановено в откритото съдебно заседание на 08.06.2021 г., както вече беше посочено, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е дал ход на устните състезания и на делото по същество, като по този начин не е уважил искането на жалбоподателя за отлагане на делото. Това определение очевидно не е преграждащо развитието на производството, нито пък процесуалният закон изрично предвижда възможност то да бъде обжалвано, поради което същото не подлежи на въззивно обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, по който ред единствено могат да бъдат обжалвани определения на ВКС; респ. – то не подлежи и на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Следователно, частната жалба с вх. № 65132/16.06.2021 г., подадена от жалбоподателя срещу протоколното определение от 08.06.2021 г., е процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на инстанционна проверка. Съгласно трайно установената съдебна практика, определението, с което съдът дава ход на устните състезания и ход по същество на делото, респ. – и обявява същото за решаване, може да бъде отменено единствено по реда на чл. 253 от ГПК – от съда, който го е постановил, но това е допустимо, само ако същият все още не е постановил решението си по делото. Случаят обаче не е такъв, тъй като съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е постановил и обявил своето решение № 60154/15.06.2021 г. по гр. дело № 554/2021 г. При това положение, частната жалба с вх. № 65132/16.06.2021 г. е процесуално недопустимо да бъде разгледана и като молба по чл. 253 от ГПК, поради което подлежи на връщане на жалбоподателя, както е и постановено с обжалваното определение № 60207/09.07.2021 г., в мотивите към което са изложени аналогични съображения за недопустимостта на тази частна жалба. Както вече беше посочено, разглежданата в настоящото производство частна жалба с вх. № 65957/26.07.2021 г. не съдържа относими съображения и доводи за твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на обжалваното определение № 60207/09.07.2021 г. Изложените в частната жалба доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на неподлежащото на обжалване протоколно определение от 08.06.2021 г. нямат никакво отношение към правилността на обжалваното с нея определение № 60207/09.07.2021 г., което единствено е предмет на инстанционна проверка в настоящото производство, поради което тези доводи не могат да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното определение № 60207/09.07.2021 г. е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение