Решение № 2442 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 587/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Т. В. У. срещу решение № 9239/27.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1077/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Т. В. У. против ревизионен акт № Р-16001623005051-091-001/25.01.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 168/19.04.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е установена отговорността на Т. В. У. за ДДС за задълженията на „Савита 2017" ЕООД, за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в общ размер на главница 68 477,52 лв. и прилежащи лихви от 23 076,14 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор от 07.01.2026 г. Претендират се разноски. В условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623005051-020-001/21.08.2023 г., издадена от И. К. Кръстев, на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив, упълномощен със заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със заповед № РД-09-788/13.05.2022г., на Т. В. У., в качеството му на представляващ „Савита 2017" ЕООД, е възложена ревизия за установяване на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за задължения на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца. С решение № Р-16001623005051-098-001/16.11.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, преписката е иззета от И. К. Кръстев – в качеството му на орган, възлагащ ревизията и е възложена на П. Х. Кисов. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р- 16001623005051-092-001/20.12.2023 г., връчен по електронен път на 02.03.2022 г., като в законоустановения срок не е подадено възражение и не са представени допълнителни доказателства от страна на ревизираното лице. Ревизионният акт № Р-16001623005051-091-001/25.01.2024 г. е издаден от П. Х. Кисов на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т. П. Кабашки на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП Пловдив, с който е установена отговорността на Т. В. У. за ДДС на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задълженията на „Савита 2017“ ЕООД за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в общ размер на главница 68 477,52 лв. и прилежащи лихви от 23 076,14 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по – горестоящия административен орган, който с решение № 168/19.04.2024 г. е потвърдил акта. В хода на ревизионното производство е установено, че за процесните периоди Т. У. е управител на „Савита 2017“ ЕООД. Основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице са установените с ревизионен акт № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. задължения на „Савита 2017“ ЕООД по ЗДДС в резултат на отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е установен ДДС за внасяне по фактури, издадени от „Савита 2017“ ЕООД във връзка с констатирани от приходните органи неосъществени облагаеми доставки от дружеството. Ревизионният акт е влязъл в сила, установените задължения в размер на 69 551,49 лв. и лихви 8 429,58 лв. не са внесени в републиканския бюджет, за събирането им е образувано изпълнително дело. Приходните органи са приели, че поради констатираното неправомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от „Савита 2017“ ЕООД, неначисляване на дължим ДДС в срок, подадените справки-декларации по ЗДДС са с неверни резултати, поради което е налице укриване на факти и обстоятелства от страна на собственика и управител. Установено е, че са налице извършвани плащания от управителя, несвързани с дейността на дружеството, тъй като не е установено при ревизията с наличните в касата парични средства в размер на 6 452,84 лв. към 31.12.2022 г., да е налице разпореждане от управителя за стопанската дейност, както и за извършени плащания в размер на 271,18 лв. през 2022 г. от банковата сметка, за които не е установено основанието. В резултат на тези констатации в процесния ревизионен акт е прието, че са налице основания за прилагане на двете хипотези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК за вменяването на отговорност на Т. В. У. за невнесените задължения от „Савита 2017“ ЕООД, установени с влезлия в сила ревизионен акт № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. При осъществен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение № 9239/27.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1077/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отхвърлена жалбата на Т. У. срещу ревизионен акт № Р-16001623005051-091-001/ 25.01.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на Т. У. за задълженията на „Савита 2017" ЕООД, за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в общ размер на главница 68 477,52 лв. и прилежащи лихви от 23 076,14 лв., потвърден с решение № 168/19.04.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на жалбоподателя за нищожност на административния акт. В тази връзка е изложено, че в решение № Р-16001623005051-098-001 от 16.11.2023 г., за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, на органа, възложил ревизията, са изложени мотиви, че със заповед № 2-567 от 13.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 13.11.2023 г., И. Кръстев е преназначен на длъжността заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с оглед което, служителят е в невъзможност да приключи започнатите контролни производства. Установено е, че със заповед № РД-09-2110 от 13.11.2023 г. директорът на ТД на НАП е възложил неприключилите административни производства към 13.11.2023 г., в.т.ч. и спрените, които е следвало да бъдат приключени от И. Кръстев, в качеството му на орган, възлагащ ревизии и проверки, да бъдат довършени от П. Х. Кисов, определен да изпълнява длъжността началник на сектор „Ревизии“ със заповед № 2-571 от 13.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. Със заповед № РД 09-2109 от 13.11.2023 г. е изменена заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., като е изключен И. Кръстев, поради преназначаването му на длъжност заместник директор на ТД на НАП Пловдив и е включен на мястото му П. Кисов, определен да изпълнява длъжността началник на сектор „Ревизии“. Със заповед № РД 09-2112 от 13.11.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив е изменено утвърденото със заповед № РД-09-788 от 13.05.2022 г. разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ в частта за гр. Пловдив, като е изключен И. Кръстев, началник на сектор „Ревизии-IV”, поради преназначаването му на длъжност заместник директор на ТД на НАП Пловдив. При тези данни административният съд е приел, че е налице хипотеза допускаща изземване на ревизионната преписка поради невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, тъй като промяната в длъжността на органа води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия, което налага възлагане на правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Прието е, че изземването е направено от компетентен орган в предвидената форма. Административен съд Пловдив е обосновал извод, че процесния ревизионен акт е материално законосъобразен. Като безспорно установено е прието, че управител на дружеството за ревизирания период е било ревизираното лице – Т. В. У., както и размерът на установените публични задължения на дружеството и невъзможността същите да бъдат събрани. Съдът е приел, че заключенията на приходните органи за изпълнение на елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК са обосновани и доказани по делото. Според съда е доказано твърдението на ревизиращите за укрити факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви на приходните органи, с оглед подаваните от дружеството справки декларации за задължения за ДДС с невярно съдържание за получени доставки, които не отразяват реални извършени сделки, предвид констатациите по влезлия в сила ревизионен акт на дружеството за злоупотреба с ДДС и недобросъвестност на "Савита 2017" ЕООД. Прието е, че проява на укриване на факти е пропускът в съответните справки декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Административният съд е приел, че като собственик и управител на „Савита 2017“ ЕООД У. е бил длъжен след приключването на строителните дейности и въвеждането на обекта в експлоатация с предаването, да фактурира извършените услуги на самия него като физическо лице и собственик на имота, съответно да начисли дължимия данък. Прието е, че разминаването между декларираното и действителното е укриване. Посочено е, че по делото не са представени доказателства установяващи, че в подадените данни в отчетни регистри по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби и в справките декларации по ЗДДС за процесните периоди управителят е декларирал действителните стойности на ДДС. Прието е, че укриването е извършено умишлено, доколкото по смисъла на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ субект на укриването е именно управителят и законът презюмира знанието му за икономическото състояние на юридическото лице. Съдът е съобразил, че в договора за възлагане от 09.08.2017 г., сключен между физическото лице Т. В. У. от една страна и същото лице - от друга, но в качеството му на собственик и управител на „Савита 2017“ ЕООД за проектиране и строителство на обекта, на „Савита 2017“ ЕООД са възстановени ефективно декларираните суми за възстановяване, включително и тези от издадените фактури по доставки на строителни услуги от „Кънстракшън билдинг груп лимитед“ ЕООД, документите във връзка с които са подписвани лично от управителя на ревизираното лице. Установено е, че за 2022 г. от страна на управителя на дружеството не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, въпреки че е отчело извършени разходи. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че Т. У. в качеството си на управител, в ревизирания период е подписвал документи, счетоводна и финансова документация и е разполагал с пълна информация за имущественото състояние на дружеството, знаел е за съществуващите изискуеми и непогасени негови задължения, но същият вместо да нареди плащания за задължения за данъци, съзнателно и недобросъвестно е участвал в укриването на факти и обстоятелства. Според съда с тези действия се установява причинната връзка между поведението на У. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Първоинстанционният съд е приел за установени по делото и елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. В тази насока, като безспорно установено е прието, че Т. У. в качеството си на управител на дружеството в ревизирания период е бил наясно с наличието на непогасени публични задължения за данъци на „Савита 2017“ ЕООД по влезлия в сила ревизионен акт № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. Прието е, че средствата, с които е намалена наличността по каса и по банкови сметки на "Савита 2017" ЕООД по същество представляват "скрито разпределение на печалбата", което не е свързано с осъществяваната стопанска дейност на дружеството и доколкото решенията за управление на търговеца са вземани от неговия управител, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица. Като действие по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК съдът е определил обстоятелството, че след като не е предприел действия по превеждане на паричните средства от постъпленията по продажбите по сметка на дружеството, У. фактически е отклонил същите в своя полза. Предвид безспорно установената невъзможност за обезпечаване на задълженията на дружеството, съдът е приел за доказана причинно - следствената връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задълженията. Прието е, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 от ДОПК, приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, с оглед което е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По отношение на определените с ревизионния акт задължения за лихви, съдът е съобразил Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Неоснователни са доводите в жалбата за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно установяване на фактите по спора. В съответствие със събраните по делото доказателства съдът подробно и коректно е пресъздал и възприел установените фактически обстоятелства по делото въз основа на които е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Доводите в касационната жалба в по – голямата си част преповтарят оплакванията срещу ревизионния акт изложени в жалбата инициирала първоинстанционното производство, на които административният съд е дал изчерпателни и верни отговори, които съответстват на събраните доказателства. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 — длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Трябва да са налице факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. В конкретния случай безспорно е установено, че за процесните периоди 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., в които са възникнали задълженията на „Савита 2017“ ЕООД, управител на дружеството е Т. В. У., който е едноличен собственик на капитала. Не е спорно, че установените задължения за ДДС в размер на главница 69 551,49 лв. и лихви от 8 429,58 лв. са в резултат на констатирано неправомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от „Савита 2017“ ЕООД и неначисляване на дължим ДДС по влезлия в сила ревизионен акт № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г., издаден на управляваното от Т. У. дружество, не са заплатени. По делото е безспорно също, че вменените на „Савита 2017“ ЕООД задължения са били предмет на изпълнително дело № 221209099/2022 г., което е прекратено с разпореждане по чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК с изх. № С220016035-0335127/12.12.2022 г. и „Савита 2017“ ЕООД е категоризирано, като задължено лице с несъбираем дълг. Безспорно е установено, че вземанията за ДДС спрямо „Савита 2017“ ЕООД не са били събрани и са останали несъбрани към момента на издаване на процесния ревизионен акт. В настоящия случай отговорността е обоснована от съществуващото правно отношение между съответните две лица – търговското дружество и неговият управител. С оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност. Предвидената възможност да се реализира отговорността на управителя е с цел да се осигури ефективното събиране на данъка, като трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и или правно отношение между съответните две лица с оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност. Съобразявайки това обстоятелство следва да се приеме наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността на У. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В случая укриването е осъществено именно от управителя на търговското дружество. При съобразяването на чл. 141, ал. 2 от Търговския закон именно той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му, което правилно е съобразено от първоинстанционният съд. По този начин управителят на дружеството формира знание по отношение на сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС определя като облагаеми доставки. Обстоятелството, че в срока на подаване на съответните декларации друго лице е имало възможността да изпълни това задължение, не заличава последиците от бездействието за този, за когото съществува задължението. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че управителят на дружеството има пряко знание, както за дейностите на дружеството, така и пряко влияе върху тях. Подобно разбиране не е и в противоречие с принципа за пропорционалност – решение на Съда на Европейския съюз от 14 ноември 2024 г. по дело С-613 от 2023 г. Въз основа на факта на неплащането на данъчното задължение като управител на търговското дружество Т. У. не е изпълнил задължението си за полагане на нужното старание при управляване на делата на дружеството и последицата от това е неплащането на данъчното задължение. Налага се извод, че отговорността на У. за задълженията на дружеството не е в резултат от случайно събитие, което към онзи момент е било извън негов контрол, а от неговите бездействия. Приложимостта на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква лицето да е имало качеството на управител на търговското дружество в периода на възникване на съответните задължения за ДДС, което безспорно е установено както се посочи по - горе. Несъмнено е, че тези задължения не възникват с установяването им с ревизионния акт на търговското дружество. В конкретния случай предпоставката за установяване на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е за укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да се обявят пред органа по приходите или публичния изпълнител. Несъмнено е обстоятелството, че задълженията за ДДС са възникнали в периода, когато управител на търговското дружество е Т. У.. Действията по укриването са извършени към момента на подаване на справките декларации по ЗДДС, съдържащи неверни данни за периодите, през които ревизираното лице е бил управител на дружеството – 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. Именно в качеството си на управител на „Савита 2017“ ЕООД Т. В. У. е подал справки декларации по ЗДДС за процесните данъчни периоди, в които е декларирал данни, неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Укриването на факти и обстоятелства се изразява в това, че Т. У., в качеството си на управител на търговското дружество, при наличието на знание, че съответните фактури с предмет строителни дейности не документират реални доставки е допуснал същите да бъдат включени в дневниците за покупки и в справките декларации по ЗДДС за процесните данъчни периоди, управителят е допуснал и неиздаването на документи за извършени доставки към свързаното физическо лице, неначисляване и неплащане на дължимият ДДС по тях. Информирането на приходната администрация за действително извършените разходи и приходи от дейността на дружеството е под формата на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. В тази насока е установено, че през 2022 г. дружеството е включило фактури за покупки в дневниците си за покупки и ги е осчетоводило, като текущ разход за дейността по дебитна сметка 602 Разходи за външни услуги, в резултат на което е прието, че „Савита 2017“ ЕООД е извършвало дейност, но за 2022 г. управителят на дружеството не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО, въпреки отчетените разходи. Задължението за данък за внасяне е обвързано с данъчния период – чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и чл. 88, ал. 3 от ЗДДС. Правилно е възприемането, че след като са декларирани фиктивно получени и извършени доставки, които не съответстват на реално получените и извършените доставки, то тези действия съставляват укриване на обстоятелства за липсата на реални доставки по фактурите, за които с ревизионния акт на търговското дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит и допълнително е начислено ДДС. Съобразява се обстоятелството, че механизмът на упражняване на правото по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага несъмнено твърдението на данъчно задълженото лице, обективирано в подадените справки декларации, че същото е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит. Настоящата съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че Т. В. У. не е бил страна в производството, в което са установени задълженията на търговското дружество, но съобразява и обстоятелството, че липсва спор както за съществуването и за размера на публичните задължения по този ревизионен акт, така и относно обстоятелството, че тези задължения не са събрани. Нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Обстоятелството, на което основават изводите си органите по приходите и което подлежи на изследване от тази съдебна инстанция е това дали е налице отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или пък недобросъвестно извършени плащания в пари от имуществото на търговското дружество, представляващо скрито разпределение на печалбата. От събраните по делото доказателства се установява и наличието на тази предпоставка за ангажиране на отговорността на Т. У. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, която правилно е съобразена от първоинстанционния съд.. Изводите си настоящият състав съобразява и с нормата на § 1, т. 5, б. "а" от ЗКПО, съгласно която скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Установява се, че с подадения счетоводен баланс за 2021 г. от Т. У., в качеството му на управител на „Савита 2017“ ЕООД, дружеството е декларирало касова наличност в размер на 6 533.80 лв. Установено е, че през 2022 г. са изразходвани парични средства в размер на 80.96 лв., които са във връзка с осъществяваната стопанската дейност. По отношение на разликата от 6 452, 84 лв. не е установено наличие на обект на юридическото лице, в който се съхраняват тези парични средства, с оглед което правилно е прието от приходните органи, че не е доказано наличието на сумата към момента на извършване на настоящата ревизия. От ревизираното лице не са представени доказателства установяващи разходването на паричните средства за дейността на дружеството, като не са представени доказателства в тази връзка и относно извършените плащания от банковата сметка на дружеството през 2022 г. в размер от 271,18 лв. Следователно е налице и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, без да се удостовери с каква цел са разходвани сумите. При това положение се обоснова извод, че средствата декларирани като касова наличност и тези от извършените плащания от банковата сметка на дружеството по същество представляват именно "скрито разпределение на печалбата", които не са свързани с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като не се обосновава спор по това, че решенията за управление на дружеството са вземани от управителя на дружеството, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица. Налице е и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на третата и четвъртата предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Тоест следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Има се предвид, че извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. По делото не са представени доказателства тези разходи да са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. В случая решението единствено на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя. Т. У. несъмнено е знаел за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия. Доказан и осъществен е и четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно "недобросъвестност" при извършване на действията от управителя. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. Тази съдебна инстанция съобразява и решение на съда на Европейския съюз от 27 февруари 2025 г. по дело С-277/24. Съобразно това решение е допустима национална правна уредба и практика, съгласно която третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, но това не премахва необходимостта въпросното трето лице да има възможност в евентуално воденото спрямо него производство относно солидарната отговорност надлежно да оспори фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство и да получи достъп до преписката по него, при спазване на правата на посоченото юридическо лице или на други трети лица. Такава възможност несъмнено е била предоставена на Т. В. У. в производството по установяване на отговорността по чл. 19 от ДОПК. В хода на образуваното съдебно производство от страна на Т. У. не е налице оспорване на съществуването и размера на задълженията, установени с издадения по отношение на дружеството ревизионен акт. В хода на съдебното производство е приобщена цялата приписка по издаването на ревизионния акт по отношение на търговското дружество. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Т. В. У. в качеството му на управител през процесните периоди на „Савита 2017“ ЕООД. Правилно по отношение на определените с процесния ревизионен акт лихви, първоинстанционният съд е съобразил Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Като е достигнал до изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което следва д бъде оставено в сила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, направени във връзка с изслушаните и приети по делото съдебни експертизи. С оглед на касационните оплаквания, тази съдебна инстанция съобразява и т. 64 от решение на съда на Европейския съюз от 27 февруари 2025 г., по дело С-277/24, съгласно което да се откаже право на третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, да участва във воденото срещу това лице установително данъчно производство, не надхвърля границите на необходимото за защитата на държавното съкровище по възможно най-ефективния начин. Обратно, тези граници се преминават, ако се накърни самата същност на правото на защита на третото лице в рамките на евентуално образуваното спрямо него производство относно солидарната отговорност. Предвид изхода от спора направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, и направено искане с изрично посочване на неговия размер, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4077, 51 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение