Определение № 11746 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11073/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. Б. М. от гр. София против определение № 19637/ 09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12631 / 2024 г. по описа на Административен съд – София град,както и по частни жалби от П. В. М. и Е. В. М. против определение № 19647 от 09.06.2025г по адм. дело № 12631/2024г по описа на АССГ. В частните жалби имплицитно се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът – директорът на „Дирекция социално подпомагане“ (ДСП) – Красно село не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. С разпореждане № 11029/31.03.2025г., по адм. дело № 12631 / 2024 г. по описа на Административен съд – София град е предоставил последна възможност на В. М., в 7 –дневен срок от съобщаването да отстранят установените с Определение № 27681/19.12.2024 г., на съда нередовности в депозираната жалба, а именно да конкретизира оспорения отказ по заявление № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/4912/19.09.2024 г. в какъв акт е обективиран, да посочи пороците на оспорения административен акт и да внесе по сметката на Административен съд София-град сумата от 10 лева държавна такса или да представи доказателства за освобождаване от заплащане на държавна такса. С определение № 19637/ 09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12631 / 2024 г. по описа на Административен съд – София град е върнал подадената от В.М. частна жалба срещу разпореждане № 11029 от 31.03.2025 г. по адм. дело № 12631/2024 г. по описа на Административен съд София-град, предмет на касационното производство понастоящем, като е приел, че разпореждането, с което се дават указания за отстраняване на нередовности не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл.229 от АПК. Определението е правилно. Съдът е оставил оспорването без движение, и е указал на страната да депозира молба, с която да отстрани нередовностите в подадената жалба вх.№ 3188/25.11.2024г, които не са изпълнени. С обжалваното определение и на основание чл.213а, ал. 2 АПК вр. с чл.215, т.4 и чл.231 АПК, съдът е върнал жалбата на В. Б. М.. Приел е, че е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. При тези данни изводът на решаващия състав за недопустимост на частната жалба е правилен. Като не е изпълнила в срок дадените указания за отстраняване на нередовност на жалбата, частният жалбоподател е сезирала съда с частна жалба срещу разпореждане по чл.158 ал.1 от АПК, по която съдът не дължи произнасяне. На основание чл.213а, ал.2 АПК вр. чл.215 т.4 АПК съдът правилно е оставил без разглеждане и е върнал жалбата на В. Б. М. срещу разпореждане № 11029/31.03.2025г., по същото дело. По отношение на постановеното определение № 19647 от 09.06.2025г по адм. дело № 12631/2024г по описа на АССГ - с него е оставена без разглеждане подадената от П. В. М. и Е. В. М. жалба против отказ за разглеждане на заявление № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/4912/19.09.2024г ,подадено от В. Б. М. и е прекратено производството по делото.Правилно първоинстанционния съд е констатирал,че частните жалбоподатели не са отстранили нередовностите по първоначално подадената си жалба съгласно разпореждане № 11029/31.03.2025г ,като конкретизират в какъв акт е обективиран оспорения отказ за разглеждане на заявление № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/4912/19.09.2024г ,подадено от В. Б. М. ,да посочат пороците на оспорения административен акт и да внесат сумата от 10 лв ДТ за производството пред АССГ.Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 12.05.2025г,като до момента на постановяване на оспореното определение,същите не са отстранени. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,