Решение № 6676 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11214/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. К. С., действащ чрез пълномощника адвокат Банов, срещу решение № 25167 от 23.07.2025 г., постановено по административно дело № 2614/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на М. К. С. срещу решение № 1040-21-85 от 15.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което са отхвърлени жалбите от 26.01.2024 г. на С. срещу три разпореждания от 09.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица; 2) осъден жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ – София-град сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени и атакуваното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – София-град. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез надлежно упълномощената старши юрисконсулт Околска, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Възвежда претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага жалбата да се отхвърли, а решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С първото от процесните разпореждания от 09.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – София-град е отменено разпореждане от 05.04.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на М. С., с второто от тях на С. е отказано отпускане на ПОБ, а с третото жалбоподателят е задължен да възстанови добросъвестно получено ПОБ за периода от 21.03.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 4468.44 лв. Във всяко от тях органът е извел решаващ извод, че С. не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО, мотивиран единствено с факта, че на осигурителя „ТОП ЛОГИС ГРУП“ ЕООД е извършена проверка от контролни органи на ТП на НОИ – София-град, резултатите от която са обективирани в констативен протокол и по отношение на дружеството има издадени на 02.08.2023 г. задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С. за периода от 13.02.2023 г. до 22.03.2023 г., и тези данни са заличени. За да не уважи жалбата на С. срещу разпорежданията, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 15.02.2024 г. директорът на ТП на НОИ – София-град е възприел аргументите на долустоящия орган, като ги е доразвил в насока, че М. С. не е осъществявал трудова дейност през процесния период по трудовия си договор с „ТОП ЛОГИС ГРУП“ ЕООД, поради което се явява неосигурено по смисъла на КСО лице и следва да възстанови неоснователно полученото ПОБ. За да приеме жалбата от С. срещу това решение за неоснователна, АССГ е обосновал извод, че оспореният пред него административен акт и потвърдените със същия разпореждания са издадени от компетентни органи в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните изисквания. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че М. С. не е полагал труд в полза на „ТОП ЛОГИС ГРУП“ ЕООД, поради което правилно са заличени подадените за него от осигурителя му данни по чл. 5, ал. 4, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход за съответния период. АССГ е посочил в мотивите си и, че установените по делото фактически положения водят до несъмнен извод за липса на осъществяване на търговска дейност от дружеството-работодател, от което следва, че няма как С. реално да е упражнявал трудова дейност, респективно за него не са били дължими осигурителни вноски, които условия са сред основните елементи на фактическия състав за определяне на правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като страдащо от пороците материална незаконосъобразност и необоснованост (основания за отмяната му по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Съществено е да се отбележи, че междувременно С. е атакувал по друго адм. дело (№ 2818/2024 г.) пред АССГ решението на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за възобновяване на производството по издаване на горецитираните задължителни предписания от 02.08.2023 г., като с определение № 4052/16.04.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата му. Това определение е оставено в сила от ВАС с определение № 12990/02.12.2024 г. по адм. дело № 8796/2024 г. Съдът обаче е отбелязал изрично в мотивите си, че издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя не са противопоставими на осигуреното лице и не го обвързват, а съществения въпрос в евентуално производство между него и осигурителния орган би бил дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което в последващ период би обусловило правото му да получава осигурителни плащания, ако са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за това. В този контекст касателно настоящия спор следва да се акцентира върху това, че М. С. в първоинстанционното производство е представил убедителни доказателства в насока, че в релевантния период е упражнявал ефективно възложените му с трудовия договор с „ТОП ЛОГИС ГРУП“ ЕООД трудови функции в полза на работодателя си на длъжността „помощник, магазин“, категорична индиция за което са не само безпротиворечивите и допълващи се показания на двамата разпитани свидетели в производството пред АССГ, но и наличните по делото надлежно оформени разчетно-платежни ведомости, фишове за заплати, фактури и трудова книжа, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Изложеното налага извод, че към датата на настъпване на осигурителния риск С. е имал статут на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съответно е имал право да получава отпуснатите му ПОБ и добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода след това, в който е останал без работа, не следва да ги върне, както незаконосъобразно са преценили административните органи, и което е убягнало на първоинстанционния съд. По делото не са налице противопоставими на жалбоподателя нови документи или данни по смисъла на тази разпоредба, които да рефлектират върху определяне на правото на лицето на ПОБ. С оглед установеното по-горе, че С. реално е упражнявал трудова дейност за дружеството съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, и съответно между него и „ТОП ЛОГИС ГРУП“ ЕООД е възникнало валидно не само трудово, а и осигурително правоотношение, за служителя осигурителни вноски са били дължими и поради това може да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителното събитие, при което без значение за изхода на настоящия спор се явява отговора на въпроса каква дейност и доколко е извършвал осигурителят му. Това изключва правомощието на административния орган да отмени разпореждането за отпускане на ПОБ на С., да откаже да му отпусне такова обезщетение и да му нареди да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) добросъвестно получените суми за ПОБ. От обсъденото по-горе явства, че са налице част от визираните от касатора основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Развитите оплаквания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК намират опора в данните по делото и се потвърждават от касационната проверка. В случая ръководителят на осигуряването за безработица неправилно е приложил относимите норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – София-град също е издал незаконосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменено обсъжданото по-горе решение на директора на ТП на НОИ – София-град от 15.02.2024 г. С оглед изхода на спора адвокат Х. Банов, представлявал безплатно в двете инстанции на съдебното производство М. К. С. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон има право на адвокатско възнаграждение, платимо от Националния осигурителен институт (по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК). Размерът му, съобразен с критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. и определен в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа във връзка с чл. 2, ал. 2 от същата наредба, се равнява на общо 1000 лв. (по 500 лв. за всяка от инстанциите). На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 511,29 евро. За пълнота следва да се отбележи, че това възнаграждение, определено по този начин, не е прекомерно, както и че не се претендира от страна на жалбоподателя да му бъдат възстановени заплатените държавни такси за първоначалното и за касационното оспорване, което личи от представените пред АССГ и пред ВАС списъци на разноските по чл. 80 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,