Определение № 317 от 25.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 4262/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Е. А., в качеството й на ликвидатор на [фирма]- [населено място] / в ликвидация/, с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №594 от 26.06.2014г. по т.д. 4262/13г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по молбата- [фирма] – [населено място] не е заявил становище. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С определение №594 от 26.06.2014г. по т.д. 4262/13г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №1393 от 02.07.2013г. по т.д. №980/13 г. на Софийски апелативен съд. Молителят- ответник в касационното производство, чрез процесуалният си представител е направил своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски с подаден отговор на касационната жалба, удостоверени чрез представената фактура №[ЕГН]/04.11.2013г.и платежно нареждане от същата дата, установяващи плащане по сключения договор за правна защита №89/29.10.2013г. / представен пред ВКС/, като е приложено и пълномощно обективиращо процесуалните права на адв. Ц.. При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице основанията визирани в чл.78,ал.1 ГПК, поради което молбата е основателна и заплатената сума от 6000лв.- разноски за едни адвокат следва да бъде присъдена. По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение