Определение № 67 от 09.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 650/2012 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по жалба на Р. П. П. срещу Разпореждане от 22.03.2012 г. на съдия от въззивния съд, с което е върната жалба срещу Решение № 23 от 10.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 661/ 2011 г. на Русенски окръжен съд. Жалбоподателят излага довод за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и твърдение за неправилното връщане на касационната жалба. Прокурор Н. Л. от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на оспорване по касационен ред. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 23 от 10.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 661/ 2011 г. на Русенски окръжен съд е потвърдена присъда № 205 от 14.10.2011 г. на Русенски районен съд, с която Р. П. П. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, във вр. с чл. 18, ал.2 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор. Срещу въззивното решение Р. П. П. подал касационна жалба, която съдията-докладчик върнал с разпореждане от 06.03.2012 г. по в.н.о.х.д. № 661/ 2011 г. на Русенски окръжен съд, като неподлежаща на разглеждане по касационен ред. Атакуваното съдебно разпореждане за връщане на жалбата следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е била процесуално недопустима. Въззивното решение на Русенския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 346 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение