Определение № 60140 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2988/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по уточняваща молба с вх. № 265636 от 04.03.2021 г. /наречена „Заявление/, подадена от адв. П. А. като пълномощник на Н. И. И., за отмяна на влязло в сила решение № 1759 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 3193/2013 г. на Районен съд-Русе, потвърдено с решение № 92 от 13.03.2019 г. по в.гр.д. № 1258/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което на основание чл. 76 ЗН е обявено за относително недействително по отношение на К. М. С. извършеното от Н. С. И. в полза на Н. И. И. разпореждане с нотариален акт № .... г. по описа на нотариус с рег. № 282, и е допуснато извършването на съдебна делба между К. М. С. и Н. С. И. по отношение на описаните в диспозитива на решението два земеделски имота–лозе с площ 0.984 дка в м. ”К.” и нива с площ 38.209 дка в м. ”А. Й.”, и двата в землището на [населено място], при равни права-по 1/2 ид. част за всеки от съделителите. Молителят се позовава на основанията по чл. 303, ал.1, т.1, 5 и 6 ГПК. Твърди, че след влизане на решението в сила са му станали известни нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, а именно че има и друг сънаследник, който не е бил конституиран като страна по делото и не е взел участие в него, както и че лицата З. С. С. и Х. Б. С. се водят още живи в регистрите за гражданско състояние в България. Поддържа също, че по отношение на Х. Х. С. са били нарушение правилата, касаещи участието й в делото като сънаследник по силата на правото да наследява своите родители. По този начин тя е била лишена от възможност да вземе участие в делото и да защити правата си, а също така и не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна К. М. Ш. изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като обстоятелствата, на които се позовава молителят не са нови и той е имал възможност своевременно да се снабди с необходимите доказателства за тяхното доказване. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания и по отношение на които страната, за която тези актове са неблагоприятни, не разполага с друг способ да защити правата си. В случая се иска отмяна на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба поради неучастие в съдебното производство на сънаследник. Съгласно чл. 75, ал.2 ЗН, когато делбата е извършена без участие на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Всеки от съсобствениците може да се позове на тази нищожност и да поиска извършването на нова делба с участието на действителните съсобственици. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 7 от ППВС № 7/1973 г., които продължават да са актуални. Наличието на друг предвиден в закона способ, по който молителят да защити правата си, изключва правния му интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата поради неучастие на съсобственик. Ето защо подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молба за отмяна е недопустима и на още едно основание. Твърдението на молителя, че в производството по съдебна делба не е взело участие трето лице със самостоятелни права в съсобствеността-Х. Х. С., както и същата не е била надлежно представлявана, по естеството си представляват защита пред съд на чужди права, което е недопустимо, освен в изрично предвидените в закона случаи /чл. 26, ал.2 ГПК/, каквато хипотеза не е налице. Водим от гореизложеното съдът