Определение № 50145 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2819/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба от 30.09.2014 г. на П. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № I-32-29 от 21.03.2014 г. по гр. д. № 16311/2011 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав в частта, с която П. С. М. е осъдена (солридарно с В. Р. М.) да заплати на Й. М. К. и К. П. К. обезщетение за непозволено увреждане и разноски по делото. Ответниците по молбата Й. М. К. и К. П. К. считат, че същата е процесуално допустима, но неоснователна. Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че производството по подадената молба за отмяна е допустимо. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, видно от датата, на която е изпратена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20147870400283 на ЧСИ № 787, от която молителката твърди, че е узнала за постановеното решение. При горните констатации Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение