Определение № 121 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 399/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба М. Д. Д. против разпореждането от 02.10.2014г. на Сливенския ОС по ч.гр.д.№ 9/2014г., с което е върната частната касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно определение. Администриращият частната касационна жалба съд е констатирал неизпълнението на съобщените указания за отстраняване нейна нередовност - непредставяне на доказателства, с оглед изискванията на чл.284,ал.2 ГПК, за призната на територията на страната юридическа правоспоспособност на М. Д.. Искането е за отмяна разпореждането с твърдения, че указанията са изпълнени, като изложените доводи основно са срещу правилността на определението, срещу което е върнатата частна касационна жалба. Поддържа се и искане „жалбите да не се разглеждат от никой от съставите на ВКС”. Настоящият състав счита, че няма основания да приеме искането за отстраняване от участие в делото, тъй като не е налице нито една от визираните в чл.22,ал.1 ГПК предпоставки и конкретно липсват обстоятелства по т.6 от разпоредбата, опорочаващи безпристрастието на членовете на съдебния състав. Частните жалба са адресирани именно до ВКС и делото е разпределено на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.9 ЗСВ. Частната жалба е неоснователна. Не е представено надлежно надлежно доказателство за призната на територията на страната юридическа правоспособност на лицето, подписало частната касационна жалба, поради което законосъобразен е изводът на Сливенския ОС за връщането й на основание чл. 278,ал.4 във вр. с 286,ал.1,т.2 и чл.284,ал.2 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.