Определение № 1137 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. И. Т., [ЕГН], срещу Определение № 3246 от 04.08.2025г., постановено по адм.дело № 682/2025г. по описа на Административен съд (АС)- Стара Загора, с което на основание чл. 204 ал.1 от АПК, е оставена без разглеждане като недопустима исковата му молба против Министерство на енергетиката(МЕ) за присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв. за пропуснати ползи и неимуществени вреди от непроведено производство по принудително отчуждаване на собствения на ищеца недвижим имот и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат твърдения, че постановеният акт е недопустим и неправилен, поради което се иска отмяната му. Ответникът- Министерство на енергетиката, в писмено становище твърди неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от П. И. Т. от [населено място] [населено място], община Раднево против Министерство на Енергетиката за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. общо за претърпени имуществени и неимуществени вреди от не проведено производство по реда на чл. 63б от Закона за енергетиката във връзка с чл.34а, ал.2 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е след като с решение № 6516/17.06.2025г. по адм.д. 2401/2025г. Върховният административен съд е обезсилил Решение №3441 от 11.11.2024г. по адм.д. №717/2023г. по описа на АС-Стара Загора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за отстраняване нередовности на исковата молба. При новото разглеждане и направено уточнение, в исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, находящ се в [населено място] [населено място], за територията на което е влязъл в сила Подробен устройствен план от 28.06.2011г., утвърден със Заповед №РД-02-14-1358/28.06.2011г. на Заместник министъра на МРРБ - цялата урегулирана територия на населеното място е устройствена зона за добив на полезни изкопаеми, за която дейност „Мини Марица Изток“ ЕАД имат концесионен договор. Започнал е процес по доброволно изкупуване на някои имоти след извършването на оценка и воденето на преговори, но към момента на предявяване на исковата претенция имотът на ищеца и още 10-15 имота не са отчуждени срещу справедливо парично обезщетение в размер на пазарната стойност. На ищеца са предлагани крайно незадоволителни оферти далеч под пазарните цени на еквивалентни имоти в района и не е започнала процедура по принудително отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост – след като преговорите по чл.63б от Закона за енергетиката не са довели до сключване на сделка между концесионера и собственика, като именно тази не проведена процедура по реда на ЗДС пораждала отговорността на ответника, защото той е длъжен да контролира изпълнението на териториалните планове за справедлив преход за трите български въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил във връзка реализацията на инвестицията от Механизма на ЕС за справедлив преход и по-специално никой да не бъде изоставен при постепенното преустановяване на употребата на въглища в страните членки. Не проведената процедура по принудително отчуждаване е определена като бездействие на ответника, което е незаконосъобразно и е причинило пропуснати ползи – ищецът не е получил пазарната цена на имота си, поради невъзможността да го продаде на свободния пазар, като е преживял и преживява страдания, но и кумулативно не може да ползва правото си на собственост в пълен обем, защото влезлият в сила Специализиран подробен устройствен план не може да изменен. С обжалваното определение Административен съд - Стара Загора е приел исковата молба за недопустима и като такава я оставил без разглеждане. Приел е, че за да е допустим иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, следва да е възникнало административно правоотношение между ищеца и органа, представляващ юридическото лице-ответник, което се е развило незаконосъобразно. Твърдяното с исковата молба бездействие не сочело на такова правоотношение и искът не можело да се квалифицира като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като не съдържа фактически обстоятелства, имащи белезите на елементи от фактическия състав на обективната отговорност на държавата за вреди при или по повод изпълнение на административна дейност. Така постановеното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото, съгласно чл. 203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета на АПК, основание за недопустимост, съгласно тази глава е единствено липсата на отмяна на административния акт по съответния ред, а за подзаконовите нормативни актове - и след установяване на незаконосъобразността по чл. 193, ал.2 АПК. Съгласно чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, с гарантиране възможността на страните да ангажират доказателства и да установяват онези факти и обстоятелства, от които черпят благоприятни за себе си правни последици. Съдът е изложил съображения, касаещи липса на основания да се признае исковата претенция за допустима, които обаче се отнасят до съществото на правния спор. Дали е налице спорното материално право е въпрос, свързан с основателността на исковата претенция, по който съдът се произнася със сила на присъдено нещо. Съдът не може да се произнесе с определение, относно съществуването на материалното административно правоотношение. Исковете са недопустими, когато няма основание за търсената защита. Това, което съдът преценява, за да допусне спора за разглеждане, е съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като извършва проверка дали са налице задължителните реквизити за редовност на исковата молба, посочени в чл.127 ГПК, приложима субсидиарно в исковото производство по ЗОДОВ на осн. чл.204, ал.5 АПК, т.е. дали са налице процесуално правните предпоставки за предявяване на иск. Обстоятелствата, свързани с установяване дали са налице противоправни действия или бездействия; дали са резултат от упражнена административна дейност от органи или длъжностни лица; претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях са свързани с въпросите по съществото на спора. Тяхното установяване е въпрос на основателност на исковата претенция, а не на допустимост на същата, предвид разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, трето отделение. Предвид изложеното, оспореното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение