Решение № 15224 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14060/2016 г.

Решение № 15224 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14060/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УАЙНЕТ 1" ЕООД, подадена чрез адв. Демерджиев, срещу Решение № 1856/18.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1473/2016 г. по описа на Административен съд гр. П. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП", гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 27.11.2017 г. от юрк. Дамянова е постъпила писмена защита, в която се излагат доводи по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Делото е във фаза на втора касация. Предмет на спора е Ревизионен акт № 161204640/13.12.2012 г., издаден от ТД на НАП П., потвърден и изменен в оспорената част с Решение № 228/04.03.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на "УАЙНЕТ 1" ЕООД е начислен ДДС в размер на 48481.54 лв. и лихви в размер на 7282.23 лв. и допълнително е установен КД за 2011 г. в размер на 22921,86 лв., ведно с начислени лихви. С решение № 7231 от 15.06.2016 г. по адм. д. № 3500/15 г. ВАС, 8 отделение, е отменил Решение № 43/12.01.2015 г., постановено по адм. д. № 982/13 г., по описа на Административен съд гр. П. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция е дала указания, че при новото разглеждане, следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и възраженията на жалбоподателя, като предвид задължението на съда да се произнесе по същество на спорното материално право следва да се укаже на Директора на Д "ОДОП" гр. П., че е негова доказателствената тежест да установи с всички доказателствени средства, вкл. използване на специални знания, реалното получаване на процесните суми, за които се твърди, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При новото разглеждане на делото съдът е счел жалбата на дружеството за неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, като са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК: данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от присъединените документи от досъдебно производство по преписка № 1493/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура-П. за абонатни мрежи и ценови листи се установява, че жалбоподателят е предоставял достъп до интернет, като за част от извършените от него услуги не е издавал документи и не е отчитал приходи. От анализа на информацията от предоставените от администратор справки за платени такси по извършени интернет услуги от "УАЙНЕТ 1" ЕООД по ресейлъри, са установени "облагаеми доставки и дължим ДДС" за всеки месец от ревизирания период на 2011 г. и приобщени с Протокол № 1214173/04.10.2012 г. и Протокол № 1215700/06.11.2012 г. е прието от съда, че са достатъчни за определяне облагаемата основа по възможно най- достоверния начин. Взети са предвид предоставени от администратора подробни справки за събраните плащания за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. по ресейлъри. Установено е, че данъчната основа на всички предоставени от жалбоподателя интернет услуги възлиза на 650 579,93 лв., а дължимият ДДС е определен на 130 115,99 лв., като след приспадане на начислените от РЛ е установено разлика от 242 404,92 лв., която представлява неотчетен приход от предоставени интернет услуги, за които в хода на ревизията законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 48 481,54 лв. По идентичен начин са определени и сумите върху които е определен допълнително корпоративен данък. Решението е правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Страните не спорят, че процесната ревизия с обхват 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. за определяне на задължения по ЗДДС и ЗКПО, е възложена с Постановление от 26.04.2012 г. на Окръжна прокуратура - П. /л. 173,174/, тъй като в хода на образуваното досъдебно производство срещу собственика и управител на "УАЙНЕТ 1" ЕООД - П. Т. Х., са ангажирани данни за извършено престъпление против данъчната система на страната по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Ревизията е извършена по особения ред, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Същите са установени въз основа на извършена проверка от органите по приходите на представените счетоводни документи от ревизираното дружество и присъединените документи от досъдебно производство по преписка № 1493/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура-П. за абонатни мрежи и ценови листи. "УАЙНЕТ 1" ЕООД е предоставяло достъп до интернет, като за част от извършените от него услуги не е издавало документи и не е отчитало приходи. Интернет трафика се доставя оператора фирма ЕТ "Е. С.-А. Г." въз основа на устен договор. В обясненията си на л. 107, т. 1 собственикът на фирмата касационен жалбоподател П. Х. заявява, че няма регистър на сключените договори с клиентите, но за 2011 г. са били около 2500-3000 на месец. От показанията на св. Ш. /л. 1291,1292/ в досъдебното производство, се установява, че на клиентите се издава бележка за извършеното плащане, която прилича на касов бон, но всъщност това не е касов бон. От анализа на информацията от предоставените от администратор справки за платени такси по извършени интернет услуги от РЛ по ресейлъри, ответникът е изчислил "облагаеми доставки и дължим ДДС" за всеки месец от ревизирания период, съответно изчислен е дължимия КД за 2011 г. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради факта, че приобщените доказателства съдържащи се по преписка № 1493/2012 г. на Окръжна прокуратура П. не са събрани по реда на ДОПК. Тези доказателства, събрани по реда на НПК в досъдебното производство, са присъединени на основание чл. 42, ал. 3 ДОПК към ревизионното производство и правилно са ценени от съда като относими и подкрепящи тезата на ревизиращите органи за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Принципно правилно съдът е приел, че в производството по чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят, чрез допустимите доказателствени средства наличието на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по особения ред. В съответствие с чл. 124, ал. 2 ДОПК са и изводите по приложението на въведена от тази норма оборима презумпция. В тази връзка и на основание чл. 300 ГПК, приложим субсидиарно съгласно § 2 от ДР на ДОПК, следва да се съобрази и действието на влязлата в сила присъда по нахд № 712/2013 г. по описа на Окръжен съд П. /л. 1257-1265/, с която П. Т. Х., в качеството му на управляващ и представляващ "УАЙНЕТ 1" ЕООД, е признат за виновен за това, че през периода 11.02.2011 г. -28.02.2012 г., при условията на продължавано престъпление, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 90 124.24 лв., от които корпоративен данък в размер на 22 989.14 лв., като в ГДД по ЗКПО за 2011 г., в която е потвърдил неистина, като е декларирал положителен финансов резултат - облагаема печалба в размер на 67 266.73 лв., при действително установен 296 485.37 лв. и е декларирал корпоративен данък 6 726.67 лв. за внасяне, при действително установен такъв в размер на 22 989.14 лв. и ДДС за внасяне в размер на 67 135.10 лв., като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл. 100, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС /отм. действащ до 01.01.2007 г./ и чл. 89, ал. 1 ППЗДДС - отм./, за удостоверяване на определена информация, свързана с неговата дейност. За да формира данъчния резултат по ЗДДС за данъчните периоди, вкл. в инкриминирания такъв, както и финансовия резултат - печалба за 2011 г., въз основа на който е изчислен КД, обвиняемият Х. предоставил на счетоводителя си само част от разписките, съотв. фактурите и касовите бележки, въз основа на които се установявали действителните облагаеми сделки, които били осъществени в инкриминирания период. Същият не е предоставил в пълнота и справките за платени такси в периода от потребителите, които справки се съдържали в клиентската програма, отнесени по имената на отделните касиери - ресейлъри. По този начин обвиняемият укрил част от получените доходи, въз основа на които се изчислява както дължимия годишен корпоративен данък, така и дължимия ДДС за внасяне за всеки данъчен период. Тези факти, принципно признати от обвиняемия в дадените обяснения и последната му дума, както и чрез внасяне на определените от ТД на НАП - гр. П. данъчни задължения, се установяват по категоричен и несъмнен начин и от всички събрани по делото доказателства. От мотивите на съдебния акт е видно, че защитникът на подсъдимия Х., в лицето на адв. Стойчев, споделя становището на прокуратурата, че виновността на доверителя му е установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и че са налице всички, кумулативно предвидени в чл. 78 а от НК предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административна санкция глоба. П. Х. изразява съжаление за случилото се, счита, че не е проявил нужния контрол върху счетоводната дейност на управляваното от него дружество, моли да му се наложи справедливо наказание, определено към предвидения в закона минимален размер имуществена санкция. По аргумент от чл. 300 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за данъчния спор влязлата в сила присъда е задължителна за това дали деянието е извършено. Настоящият касационен състав намира, че въз основа на събраните в досъдебното производство и при ревизията доказателства, както и тези в производството по нохд № 712/13 г. на Окръжен съд П., обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките за облагане на дружеството по аналог. Констатациите в РА не са оборени чрез показанията на св. Г., така и чрез прието заключение на ССЕ. С оглед изложеното, следва да бъде прието, че решението на АС-П. не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2207,13 лв. определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,