Решение № 2180 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. М. и С. В. Х. против Решение № 2491/23.05.2025 г., постановено по административно дело № 130/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което са отхвърлени подадените жалби срещу Заповед № 2071/17.11.2023 г. на Главния архитект на Община Благоевград, одобряваща ПУП – план за застрояване за имот с [идентификатор], м. [местност] по кадастралната карта на [населено място], община Благоевград за промяна предназначението от „нива“ в „за производствено-складови дейности“ – ново ниско свободно застрояване. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна - Главният архитект на Община Благоевград, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството се представлява от юрисконсулт Е. Лазарова, която изразява становище за правилност на съдебното решение. И. Б. С. се представлява се от адвокат Е. Попова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, съдържащи се в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответните страни Т. Н. Н., В. Н. Н., С. Н. Б., Х. С. С., Н. С. Ч., Л. Б. М., А. Б. М., Р. Л. П., Б. Л. К., С. С. С., И. Ф. Б., М. Ф. Н., И. К. Н., Х. С. Ш., Р. Д. И., Е. Д. Х., Д. Д. Х., В. Н. Х., А. Д. П., Т. Я. Х., Г. Т. И., К. Т. Х., И. К. Х., Г. К. Х., Л. В. Х., С. В. Х., В. П. А., Е. П. С., Р. М. К. и П. М. К., Р. И. Х., Община Благоевград и Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесния акт на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на разрешена от закона делегация на правомощия и съгласно Заповед № 465-ЧР/15.11.2023 г. на Кмета на Община Благоевград. Спазена е законоустановената форма на акта с посочени фактически и правни основания за издаването му, каквито се извличат и от останалите документи, които са част от относимата административна преписка. Не са допуснати нарушения на административно-производствените правила – налице е издадено разрешение за изработване на проект за ПУП – ПЗ съгласно чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, проектът е съгласуван със съответните контролни органи, съобщен е на заинтересуваните лица, помощният орган ОЕСУТ е разгледал постъпилите възражения, съгласувал и приел е представения проект, след което е последвало неговото одобряване от компетентния орган. Налице е и съответствие на заповедта с приложимия материален закон. Установено е, че процесният проект съответства на Общия устройствен план, съгласно който имотът попада в територия, определена за производствена зона. С одобрения план за застрояване се определя конкретното предназначение на имота „за производствено-складови дейности“, както и вида на застрояването му с ограничителни линии при градоустройствени показатели, които напълно съответстват на действащия Общ устройствен план на Община Благоевград, както и на нормативните изисквания, посочени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Вещите лица са категорични, че ПУП – ПЗ е разработен при вярна кадастрална основа и в съответствие с влязлата в сила кадастрална карта. Спазени са и изискванията за разстояния до границите на съседните имоти с оглед предвиденото ново ниско свободно застрояване в имота. Съдът е отговорил аргументирано на възраженията на оспорващите, които се поддържат и пред настоящата инстанция, а именно, че са спазени разпоредбите на чл. 60, ал. 2 ЗУТ и на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗЗ, тъй като със заповедта са одобрени и план-схеми за водоснабдяване и електрозахранване, а транспортния достъп е осигурен от транспортна територия, обслужваща имота и показана в сив цвят в графичната част на проекта. Установено е също така, че проектът не засяга предназначението и бъдещите инвестиционни намерения на собствениците на съседните имоти, които са незастроени и с непроменено предназначение, както и не се променя достъпът до тях, тъй като и преди издаване на заповедта, оспорващите не са имали регламентиран достъп до имотите си. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, тъй като правните изводи, които се съдържат в него съответстват на установените факти. Не се установяват и допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна И. Б. С. следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 613,55 евро за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,