Определение № 297 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2671/2013 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. И. от АК-С., против определение № 2709 от 04.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 604/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, е допълнено определение № 379 от 04.10.2012 г. по делото и е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски за въззивното производство в размер на 1 600 лв. адвокатско възнаграждение. Навежда се оплакване за нарушение на материалния закон и се иска отхвърляне на искането на ответника за заплащане на разноски за въззивно производство, тъй като такова не се е развило, поради оттегляне на въззивната жалба. Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което законът в чл. 248, ал. 3 ГПК изрично предвижда обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че с протоколно определение от 04.10.2012 г. по в.гр.д. № 604/2012 г. на Благоевградския окръжен съд е прекратено въззивното производство, поради оттегляне на въззивната жалба от [фирма]. Това е станало след като производството е било образувано и е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на ответника [фирма] [населено място] и е заявено искане за присъждане на разноски с приложен списък по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно. Съдът е приел, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателно с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и го е уважил като е присъдил направените разноски за въззивното производство в размер на 1 600 лв. – адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС възприема извода на въззивния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай е била депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от [фирма], образуваното е в.гр.д. № 604/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В. [фирма] е депозирал отговор на въззивната жалба и делото е било насрочено в о.с.з. на 04.10.2012 г. Тъй като на 02.10.2012 г. въззивникът е депозирал молба по чл. 264, ал. 1 ГПК, с което е заявил, че оттегля въззивната жалба, с протоколно определение от 04.10.2012 г. по делото, съдът е прекратил производството. Както с отговора на въззивната жалба, така и с изрична молба от 02.10.2012 г. въззиваемият е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, във връзка с което е представил списък по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно. Тъй като по това искане въззивният съд не се е произнесъл с прекратителното определение, въззиваемият е депозирал молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението в частта му за разноските, която молба с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, е била уважена с обжалваното определение от въззивния съд. По изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното определение, с което е уважена молбата на въззиваемия по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на въззивното прекратително определение в частта за разноските, е правилно и следва да се потвърди. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,