Решение № 5230 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2025 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 20249 от 12.06.2025 г. по адм. дело № 5145/2024 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АС – София-град е отменил Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4274, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2023 на кандидата Г. Н. Д. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. поради заявени по-малък брой животни за вид „коне“ от одобрените с последното подадено заявление за подпомагане и липса на предоставени документи по чл. 43, ал. 1 от Наредбата, които да удостоверяват причината за загубата на животните. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Оспорва като неправилен изводът на съда, че по делото е доказано декларирането на 10 броя коне за кампания 2023, при одобрени 11 броя за кампания 2022, като загубата на 1 бр. животно е призната от Разплащателната агенция. Сочи, че при извършените автоматични проверки е констатирано, че са заявени по-малък брой животни от одобрените за подпомагане по мярката, за което жалбоподателката (касационен ответник) е уведомена лично и не е възразила. Позовава се на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., според която земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6, не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1, а такива документи в случоя не са представени в установените срокове по наредбата. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира разноски за двете инстанции при уважаване на касационната жалба, а в обратен случай – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба – Г. Н. Д., изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на касационната жалба и иска да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Г. Н. Д., в качеството й на земеделски производител е одобрена за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство". През първата година от ангажимента със заявление с УИН: 221/170522/10426 за кампания 2022 е поет три годишен ангажимент, за извършване на дейности по посоченото направление с 16 броя овце и 11 броя коне. За кампания 2023 земеделският производител е подал заявление за подпомагане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" от мярка 10 "Агроекология и климат". По заявлението са извършени автоматичните проверки, които са обективирани в Резултати от автоматиични проверки към заявлението за кампания 2023 г., според които от одобрени 11 бр. коне и декларирани за кампания 2022 г. 11 бр. коне, за процесната кампания 2023 г. са декларирани 8 бр. животни - коне. За резултатите от автоматичните проверки кандидатът е уведомен лично на 21.07.2023 година. Съгласно протокол № 2 за уведомяване по телефона, на 19.10.2023 г. Г. Д. е уведомена по телефона във връзка с подаденото заявление за подпомагане за 2023 г. в частта за поетия многогодишен ангажимент по мярка 20 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, че е намален броят на одобрените за подпомагане животни по тази мярка. Отразено е също, че е уведомена, че следва да предостави документи съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., с които да се удостоверят причините за загуба на липсващите животни в срок до 7 дни от уведомяването, в противен случай Разплащателната агенция ще откаже финансово подпомагане на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Земеделският производител е представил становище от д-р В. К., ветеринарен лекар, обслужващ животновъден обект № 1853-0074, във връзка с искане на Г. Д. за предоставяне на документи по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., в които е посочено следното: дунавски кон с идентификатор № 100000000048199 е изваден от системата на БАБХ и се води служебно изгубен, което не отговаря на истината, т. к. конят не е напускал животновъдния обект физически, а документално е изгубен във виртуалното пространство на БАБХ; дунавски кон с идентификатор № 100000000078906 е починал и прилага протокол за смърт; дунавски кон с № 100000000099470 на 18.05.2022 г. е изпратен в друг животновъден обект с необходимите документи и на 23.10.2023 г. е върнат в обекта, като не е променяна собствеността на животното. С Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4274 ДФ „Земеделие“ е отказал финансово подпомагане за кампания 2023 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. В акта са изложени съображения, че кандидатът е заявил по-малък брой животни за вид „коне“ от одобрения с последното подадено заявление за подпомагане и не е предоставил в ДФ „Земеделие“ документи, отговарящи на изискванията на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Посочено е, че кон с № 100000000048199 за периода от 15.05.2023 г. до 29.11.2023 г. не е бил под селекционен контрол, като представеното от земеделския производител становище от д-р В. К. не кореспондира с изискванията същият да е под селекционен контрол. За кон с № 100000000078906 е взет предвид протокол за смърт на животното. За кон № 100000000099470 кандидатът е уведомен, че е наличен в заявлението за подпомагане за кампания 2023 г. и е имала възможност да го заяви и по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ с код АК16, но не е направено. Според събраните в хода на съдебното производство доказателства за състоянието и местонахождението на заявените за подпомагане животни, във връзка с подадена жалба от Г. Д. с вх. № 22733/21.11.2023 г., е извършена корекция в ИИС-ВетИС с писмо с изх. №ИСИС-131/14.12.2023 г. за кон с № 100000000048199. В решението са описани подробно фактическите установявания, които кореспондират с доказателствения материал по делото и се кредитират изцяло от касационната инстанция. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, но в нарушение на административнопроизводствените правила на Наредба № 7 от 24.02.2015 г., които са довели до материална незаконосъобразност на акта. Приел е, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 1 и 2 от Наредбата, т. к. изводите на органа не почиват на действително извършени административни проверки и проверки на място. Административният орган не е събрал необходимите доказателства по служебен път от БАБХ,и не е анализирал представените от земеделския производител данни, в т. ч. тези на ветеринарния лекар, обслужващ ЖО № 1853-0074. Съдът е посочил, че в нарушение на общите административнопроизводствени правила по чл. 35 и 36 АПК и на чл. 52, ал. 1 и 2 от Наредбата, органът не е изяснил действителната фактическа обстановка, според която са налице необходимият брой животни – единият кон се е намирал в друг ЖО, животното със статус "служебно изгубен" всъщност е налично и единият кон е починал, която изключва основанието за отказ на оспорения акт - загуба на животните. Поради това е приел, че уведомителното писмо е издадено без да е установена действителната фактическа обстановка. Съдът е приел, че актът е материално незаконсъобразен, т. к. събраните доказателства сочат, че за кампания 2023 г са декларирани 10 бр. коне по мярката, при одобрени през 2022 г. 11 бр. коне. Декларирането на 8 бр. животни е резултат от отразената промяна в ИИС-Вет ИС на БАБХ за ЖО – единият от конете е починал, другият се намира в обекта, въпреки че е записан като "изгубен", а третият кон е бил в друг ЖО, което не отговаря на действителната фактическа обстановка установена от административния орган. Изложеното покрива основанието за отпадане на отговорността по чл. 77, § 2, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година. Поради това съдът е извел заключение, че оспореното уведомително писмо не съдържа правилни фактически основания, на които да се основава неговото издаване, липсват и правилно формулирани правни основания, което е основание за отмяната му. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно поради неправилни правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Съдът е установил коректно фактическата обстановка, но неточно е интерпретирал фактическите установявания по делото. В заявление за подпомагане за кампания 2023 година с дата на подаване 21.07.2023 г. по мярка Агроекология и климат в таблица за отглежданите животни за 2023 в животновъден обект 68134 земеделският производител е посочил 9 броя коне, от които по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ с код АК 16 – 8 броя. Кандидатът е уведомен на 21.07.2023 г. за констатираното намаление на броя животни при извършените автоматични проверки на 23.06.2023 година. За кон № № 100000000078906 заявителката е представила документ, че животното е загубено поради смърт, като това обстоятелство е зачетено от Разплащателната агенция. Действително, както е правилно е приел съдът, за кон с № 100000000048199 е установено, че животното е налично в регистрирания животновъден обект, поради което неправилно административния орган е изключил същото от броя на животните от вида „коне“ за подпомагане по обсъжданото направление. Неправилно обаче съдът е анализирал данните за кон с № 100000000099470. Вярно е, че животното е налично и е премествано в друг животновъден обект, но последното обстоятелство не е във връзка с основанието за отказ за подпомагане. Видно от заявление за подпомагане е, че бенефициерът не го е заявил за подпомагане и въпреки насочващите резултати от автоматични проверки не е предприел действия по отстраняване на констатирания пропуск в предвидените за това срокове. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6 - „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ с код АК 16, не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1. 4. В чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредбата е предвидено, че финансова помощ за прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато земеделските стопани са декларирали по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не са предоставили в ДФЗ – РА, документи съгласно чл. 43, ал. 1. В случая кандидатът за подпомагане е заявил за подпомагане 8 бр. животни от вида „коне“ за мярка 10, направление с код АК16, който е по-малък от одобрения – 11 броя. За два броя животни фактическите установявания на съда са правилни, но предвид незаявеното един бр. животно по това направление, без да е налице загуба в хипотезата на чл. 43, 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., съдът неправилно е достигнал до крайния извод, че Разплащателната агенция незаконосъобразно е отказала финансово подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ с код АК 16 за кампания 2023 година, на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Г. Н. Д. срещу Уведомително писмо с изх. № № 02-220-6500/4274, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие. С оглед изхода на спора, касационният ответник Г. Н. Д. следва да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 204,50 евро (400лв.) за двете инстанции, по 102,25 евро (200 лв.) за всяка инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,