Определение № 546 от 07.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3732/2014 г.

Производството е образувано по чл. 274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] ,Ц. С. С. ,Р. С. С. и С. Б. К. от [населено място], както и по частна жалба на Д. В. Д., гражданин на Руската Федерация ,чрез адв. Хр.К., срещу преграждащо определение № 161 от 25.04.2014г. по гр.д. № 1717/2014г ,с което Върховен касационен съд І гр.отд. на основание чл. 307 ал.1 ГПК е оставил без разглеждане подадената от Д. В. Д. молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК във вр чл. 304 ГПК, както и общо подадената от останалите частните жалбоподатели молба за отмяна на същото решение при основанията на чл. чл. 303 ал.1 т.4 ГПК във вр чл. 304 ГПК, като постъпили след тримесечния срок по чл. 305 ал.1 ГПК, считано от узнаването на решението от молителите. Частните жалбоподатели [фирма] [фирма] ,Ц. С. С. ,Р. С. С. и С. Б. К. поддържа оплакване за незаконосъобразност. Пределният тримесечен срок е бил спазен, тъй като молбата за отмяна е подадена чрез предаването й на фирма за куриерски услуги, т.е като пощенска пратка на 14.11.2013г ,а съдът не е зачел тази дата, като е приел същата да е постъпила на 18.11.2013г. Ч. жалбоподател Д. В. Д. също оспорва законосъобразността на определението като изтъква ,че като чужд гражданин не е присъствал на извършения по силата на атакуваното решение въвод във владение на недвижим имот от ЧСИ на датата 14.08 2013г. На самия протокол за въвод е било извършено отбелязване ,че жалбоподаделят е уведомен на 19.08.2013г ,чрез негов процесуален представител - адвокат Изпращането на молбата също е по пощата, с обратна разписка, на по-ранна от посочената в обжалваното определение дата 21.11.2013г. Жалбата на Д. В. Д. е допустима. По същество е неоснователна. Срокът от три месеца за настоящия частен жалбоподател е започнал да тече от узнаване на решението, което атакува по реда на отмяната ,предвид позоваването на чл. 304 ГПК в молбата за отмяна и съгласно нормата на чл. 305 ал.1 т.5 ГПК, както законосъобразно е изтъкнато. Съответства на данните по делото констатацията, че срокът е пропуснат. Отбелязването, на които защитата му се позовава, няма свидетестващ характер относно датата на узнаване, то не е скрепено нито с автор, нито с подпис и не е датирано. Още при подаването на молбата за отмяна страната следва да изложи фактическите си твърдения относно спазването на срока, съответно да приложи доказателствата за твърденията си. Липсва твърдение на коя конкретно „по- ранна дата” молбата за отмяна е подадена по пощата,с обратна разписка. На приложеното към настоящата жалба копие такава дата не се чете. При това положение, констатациите по обжалваното определение съответстват на фактическа установеност, при която не може да се направи необходимия положителен извод за постъпването на молбата в законния срок. Както по отношение на останалите частни жалбоподатели, така и спрямо Д. В. Д., гражданин на Руската Федерация, като дата на узнаване на решението следва да се приеме тази на извършения спрямо тях въвод, основан на атакуваното съдебно решение. Спрямо тази дата на узнаване молбата на руския гражданин, постъпила на 21.11.2013г е просрочена, както правилно е прието. Частната жалба на [фирма] [фирма] ,Ц. С. С. ,Р. С. С. и С. Б. К. е основателна. За тези лица срокът също е започнал да тече от датата на въвода, но молбата им за отмяна следва да се приеме за подадена на 14.11.2013г. Датата е отбелязана срещу подпис в документа, издаден от оказалата куриерска услуга при депозирането й в съда фирма „In Т.”(стр. №132 по делото ). Тъй като от гореизложеното следва друг извод по допустимостта на тази молба, Върховният касационен съд, ІІІ г.о,