Решение № 2005 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2025 г.

Производството е по реда на чл.20 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби против решение против Решение N 6173 от 21.02.2025г., постановено по адм.д. N 10961/2022г. по описа на Административен съд- София град. Първата касационна жалба е подадена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор”/ правоприемник на Изпълнителна агенция по трансплантации/, представлявана от изпълнителния директор чрез адв. Г. Спасов. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на съдебното решение- основание за отмяна по чл.209, т.2 от АПК и за неговата неправилност поради наличието на касационни основания за отмяна, предвидени в чл.209-т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопоизводствените правила и е необосновано. Иска се решението да бъде обезсилено или в условията на евентуалност отменено и постановяване на друго решение, по същество, с което предявената срещу ИА „ Медицински надзор“ искова претенция с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна и недоказана. От ИА „Медицински надзор” е подадена и частна жалба против определение N 13617 от 17.04.2025г., с което съдът е изменил обжалваното съдебно решение в частта за разноските, като е намалил размера на първоначално присъдените в полза на частния жалбоподател разноски в размер на 11 100лв. на 2 000лв. Твърди се, че определението е неправилно и се иска отмяната му и присъждане на разноските в първоначално определения размер. В с.з., касационният и частен жалбоподател се представлява от адм.Спасов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Втората касационна жалба е подадена от М-во на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването чрез юрисконсулт Любомирова. Изложените оплаквания за наличието на касационни основания за отмяна на обжалваното решение са идентични с тези, посочени в първата жалба. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, по същество, с което предявената срещу М-во на здравеопазването искова претенция с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна и недоказана. В депозиран писмен отговор от втория касационен жалбоподател е изразено становище за основателност на касационната жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. В с.з., юрк.Любомирова поддържа касационната жалба и представения писмен отговор по изложените в тях доводи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците А. Н. Ц. и Ю. П. Ц. се представляват от адв.А. Чобанова и адв.Х. Николова, които в писмен отговор и в с.з., оспорвата касационните жалби и подадената частна жалба и молят обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, както и на подадената от ИА“ Медицивски надзор“ частна жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по предявени от А. Н. Ц. и Ю. П. Ц. срещу Министерство на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор” искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на сумата в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение на ищците за причинените им неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ответниците, изразяващо се в осъществената спрямо сина им А. Ю. П. дискриминация под формата на „тормоз” по см. на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация за периода от 20.03.2018г. до 12.10.2022г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на нарушението до окончателното изплащане на сумата. Претенцията се основава на Решение № 474/29.09.2022г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, влязло в сила на 27.06.2024г., с което административният орган е установил нарушение на ЗЗДискр, извършено от длъжностни лица на двамата ответници. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Синът на ищците А. П. е починал на 13.10.2018г., видно от представената епикриза от Болница „Лозенец”. Момчетоот [възраст] страда от заболяването [заличен текст]. Към 2018г. ,здравословното му състояние е силно влошено, което е наложило нееднократен прием в „Аджибадем Сити Клиник – Болница Токуда”, което наложило подаването на заявление до председателя на Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването с вх.№ 95-00-14/20.03.2018г. за финансиране със средства от бюджета на МЗ на трансплантация на бял дроб. Такива операции не се извършват в Република България, видно от доклад вх.№ 95-00-14/02.04.2018г. на доц.Д. Османлиев, национален консултант по пневмология и фтизиатрия. В същия доклад е посочено, че ъз основа на представената документация експертът заключава, че има показания А. П. да бъде включен в служебния регистър на ИАТ и да бъде насочен към някое от посочените в доклада лечебни заведения за оценка и решение за белодробна трансплантация. Мотивите за това решение са, че покрива критериите на Международното дружество за сърдечна и белодробна трансплантация при кистозна фиброза. Преди това, през м.януари 2018г., видно от представените два броя епикризи от „Аджибадем Сити Клиник – Болница Токуда” е ,че според лекарите единственото възможно животоспасяващо лечение е белодробна трансплантация и с писмо вх.№ 42-06-23/01.03.2018г. в Изпълнителната агенция по трансплантации към Министерство на здравеопазването, от УМБАЛ „Св.Екатерина” ЕАД е направено предложение за включване на А. в служебния регистър на нуждаещите се от донор за трансплантация на бял дроб или т.нар. „листа на чакащите”. Към онзи момент в сила е било двустранно споразумение за съвместна дейност от 24.04.2015г., сключено между Медицинския университет във Виена и Изпълнителната агенция по трансплантации с цел осигуряване на трансплантация на бял дроб на нуждаещи се български пациенти. Това двустранно споразумение било сключено за срок от две години и в рамките на действащото споразумение между България и Фондация „Евротрансплант Интернешънъл”. Съответно срокът му изтекъл на 24.04.2017г., но през този период успешно са били трансплантирани 7 българи, а двама били включени в листата на чакащите във Виена. Като условие за включване на даден пациент в листата на чакащите било заплащането на депозит и за тези пациенти било заплащано на Виенската клиника от Комисията за лечение в чужбина към Министерство на здравеопазването. След подаване на заявление с вх.№ 95-00-14/20.03.2018г. за финансиране със средства от бюджета на МЗ на трансплантация на бял дроб, на извънредно заседание на Комисията за лечение в чужбина, проведено на 12.04.2018г. е взето „принципно положително решение” за финансиране на процедурата в чужбина. Последвали месеци на прехвърляне на отговорността от една институция на друга, а междувременно здравословно състояние на А. се влошило прогресивно, налагало се постоянно да ползва кислороден апарат постоянно, нямал сили да се движи и да поддържа елементарни хигиенни навици. В очакване на разрешение по случая, на 13.10.2018г. А. починал в Болница „Лозенец”. Родителите на починалия А. са сезирали КЗК и с Решение № 474/29.09.2022г. на Петчленен разширен заседателен състав, Комисията е установила на основание чл.65, ал.1 ЗЗДискр, че от страна на министъра на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, представлявана от изпълнителния директор е извършено нарушение на чл.10 и чл.11 ЗЗДискр чрез неизпълнение на задълженията им за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане целите на ЗЗДискр по отношение на А. П., нарушение на чл.5 ЗЗДискр вр. § 1, т.1 ДР ЗЗДискр на основата на признак „увреждане”, както и нарушение на чл.37 ЗЗДискр. Дадени са предписания за предприемане на необходимите мерки за осъществяване на процедурата по белодробна трансплантация на български граждани в чужбина по начин, по който да се постигне своевременен и адекватен достъп до нужното им лечение с оглед съхраняване на собственото им здраве и живот. С влязло в сила на 27.06.2024г. съдебно решение, жалбите на министъра на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор” срещу решението на КЗД са отхвърлени като неоснователни. Съдът е установил фактическата обстановка след обстоен анализ на показанията на разпитаните свидетели, на приложената медицинска документация и кореспонденция, като и след като е взел предвид доказателствената сила на мотивите на влязлото в сила съдебно решение относно приетите за установени факти. Решението е правилно. Относно допустимостта на предявените искове: Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касационните жалбоподатели относно това, че правната квалификация на исковете следва да се квалифицира по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. и съответно следва да се разгледат по общия исков ред по ГПК пред СГС. Преди всичко, съдът не е обвързан от посочената от ищците правна квалификация, а за да определи действителното основание на спорното материално право, решаващият състав следва да анализира изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Именно те формират основанието на исковата претенция, както и заявеното в петитума основание. Ищците в първоинстанционното производство са сезирали съда с процесните искове, с които претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на ответниците, изразяващо се в осъществена спрямо сина им А. П. дискриминация, установена с влязъл в сила административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр, в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Според ал.2 на чл.1 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Исковете са насочени срещу юридически лица, съответно срещу надлежни ответници по см. на чл.205, ал.1 АПК. Следователно, с оглед изложеното в исковата молба и направеното с нея искане за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие, представляващо акт на дискриминация, правилно съдът е квалифицирал предявените искове с правно основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Освен това, ищците претендират присъждане на обезщетение в лично качество, тъй като претендират обезвреда на претърпените от тях самите негативни емоции, т.е. налице е и правен интерес от търсената защита, която отговаря на обезщетителната функция на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от административния съд фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи за наличието на всички изискуеми се елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е осъдил Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция „Медицински надзор” да заплатят на А. Н. Ц. и Ю. П. Ц. сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица на двамата ответници, установено с Решение № 474/29.09.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /12.10.2022г./ до окончателното й изплащане. Предявените от А. Н. Ц. и Ю. П. Ц. срещу ответниците искове за сумата над 100 000лв. до пълния предявен размер от 300 000лв. са отхвърлени като недоказани, но в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно определени предпоставки: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед данните по делото, безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Твърдяното противоправно поведение – незаконосъобразно бездействие на административни органи и длъжностни лица на двамата ответници, което бездействие съставлява дискриминационно третиране на сина на ищците е установено с влязъл в сила административен акт - Решение № 474/29.09.2022г. на Петчленен разширен заседателен състав на КЗД. Жалбите срещу това решение са отхвърлени като неоснователни с влязло в сила съдебно решение. С решение № 7993/27.06.2024г., постановено по адм. д. № 4876/2023г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение № 1469/07.03.2023г., постановено адм. д. № 10109/2022г. по описа на Административен съд София-град. Безспорно е установено, че от страна на министъра на здравеопазването в качеството му на национален орган по политиките, координацията и контрола в здравеопазването в Република България, не са предприети каквито и да е навременни мерки и действия за възможността за извършване на трансплантация на А. П., чрез запитване до посочените от националните консултанти доц. Османлиев и проф. Костов болници за възможностите за извършване на белодробна трансплантация. С това бездействие, министърът на здравеопазването е допринесъл за застрашаване на здравето и живота на А. П., довело и до преждевременно настъпване на смъртта му. За безспорно установено е прието и обстоятелството, че министърът на здравеопазването не провежда държавна политика в областта на трансплантацията и не осъществява реален контрол върху дейностите по опазване на здравето на гражданите и в частност контрол върху дейностите по трансплантация на органи. Налице е забавено произнасяне по заявлението на А. П. за финансиране на лечението му в чужбина от Комисията за лечение в чужбина – консултативен орган към министъра на здравеопазването, срокът на сключеното двустранно споразумение между Република България и Университетската болница във Виена е изтекъл през м. май 2017г., след което не са предприети своевременни действия по подновяването му. Изпълнителната агенция по трансплантации, чиито правоприемник е Изпълнителна агенция“ Медицински надзор“ като страна по двустранното споразумение с Фондация „ Евротрансплант Интернешънъл” не е заплатила своевременно ежегодната такса в размер на 1000 евро и съответно от 2016г. български граждани не могат да бъдат трансплантирани с органи от донори от други държави страни по споразумението. Безспорно, А. П. се е нуждаел от извършване на трансплантации на бял дроб, но такива условия в България не са създадени, т.е. налице е бездействие от страна на този ответник, с което е накърнено правото на живот и достъп до здравни услуги на А.. Касае се за бездействие по изпълнение на нормативно установени задължения за създаване, изпълнение и контролиране на организацията по трансплантиране на органи на нуждаещи се български граждани. Именно от това бездействие се твърди, че са причинени вредите, чието обезщетяване търсят ищците. Въпросът дали е бил показан за извършване на трансплантация или са били налице контраиндикации е ирелевантен за спора и изключен от предмета на доказване, с оглед фактическото основание, на което се базира ищцовата претенция. Правилно, съдът е посочил, че изследването на медицинската страна въпроса би имало отношение в друга хипотеза- ако вредите се претендираха от отказ за финансиране на лечение /трансплантация/ в чужбина. Както бе посочено по-горе, съдът е установил фактическата обстановка и съобразно задължителната доказателствената сила на мотивите на влязлото в сила съдебно решение относно установените и приети за доказани факти. Съдът е обвързан от констатациите и изводите, съдържащи се в решението на КЗД, с което въпросът осъществена ли е дискриминация спрямо сина на ищците е решен. Съдът подробно е анализирал събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че ответниците по касация са били буквално „сринати“ от преживяното, загубили всякаква надежда, изпаднали в отчаяние, че са направили грешен избор като са се доверили на държавата. Между разпитаните свидетели е и братът на починалия А. -А. П., който разказва, че най-зле психически им на родителите му се е отразило чувството на безпомощност, останало само чувството на безсилие, което прераснало в чувство на гняв между тях двамата. От този момент нататък те вече не били същите хора .Майка му започнала да получава [заличен текст] след като брат му починал в ръцете й. След [заличен текст] отключила [заличен текст], с който се преборила. Преди няколко месеца се разбрало, че има и [заличен текст], който трябвало оперативно да се премахне и психически до момента останала само болката и чувството на безсилие. След като брат му починал вече никой от тях не бил същият човек. Родителите му започнали да обвиняват сами себе си и един друг, че не са направили всичко възможно, за да спасят брат му. Показанията на този свидетел, освен че са искрени и достоверни като член на семейството и преживял непосредствено и лично всички негативните емоционални преживявания, се подкрепят и от свидетелските показания на другите двама разпитани свидетели. Безспорно загубата на дете е най-тежката и непреодолима загуба и причинените неимуществени вреди не следва да се поставят под съмнение. Същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на административни органи и длъжностни лица на двамата касатори, което бездействие представлява дискриминационно третиране на сина на ищците в първоинстанционното производство. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от административния съд мотиви и на осн.чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, като намира, че същите не следва да се повтарят отново в детайли. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба, подадена от От ИА „Медицински надзор” против определение N 13617 от 17.04.2025г., с което съдът е изменил обжалваното съдебно решение в частта за разноските, като е намалил размера на първоначално присъдените в полза на частния жалбоподател разноски от 11 100лв. на 2 000лв., касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоначалният размер на разноските, които А. Н. Ц. и Ю. П. Ц. са осъдени да заплатят на Изпълнителната агенция „Медицински надзор” е в размер на 11 100 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен съобразно минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г., предвид уваженото възражение по чл.78, ал.5 ГПК на ищците и съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. След своевременно подадена молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, съдът е постановил обжалваното определние и е намалил присъдения размер от 11 100лв. на 2 000лв. Съдът се е мотивирал с Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22, съгласно което се допуска националният съд да прецени дали са допустими минимални прагове за цена на услуги, определени от орган на сдружение на предприятия, които предоставят тази услуга, при положение, че те нямат антиконкурентен характер и преследват легитимна цел от общ интерес, в случая гарантиране достойно заплащане на адвокатския труд. По мотиви, които се споделят от касационната инстанция, решаващият състав на АССГ е приел, че националният съд не е ограничен от предвидените нормативно минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да присъди по-нисък размер. Единственият обективен критерий за определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото, на които следва да отговаря положеният от адвоката труд. За осъщественото процесуално представителство от адв. Спасов /участие в проведени три открити съдебни заседания и депозирани необемни писмени становища и отговор на исковата молба/, съдът правилно е преценил, че сумата от 2000лв. представлява справедлив размер на адвокатското възнаграждение и съответства на извършената работа. Предвид изхода на спора, на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат и касаторите следва да бъдат осъдени да им заплатят солидарно разноски в размер на 2 000лв., съответстващи на 1022.58 евро съгласно представен списък. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение