Определение № 9280 от 29.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. И. М. и от ДЗЗД Вип Месс Груп срещу определение № 884 от 06.03.2024 г., постановено по адм.д. № 222/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. И. М. и на ДЗЗД Вип Месс Груп срещу решение № 15 от 05.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново в частта му, с която е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки – в частта за налагане на запор върху ½ идеална част от три броя моторни превозни средства, собственост на ДЗЗД Вип Месс Груп Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Ответната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Плевен е било образувано по жалба от Р. И. М. и от ДЗЗД Вип Месс Груп срещу решение № 15 от 05.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново в частта му, с която е потвърдено постановление № С230015-022-0093225 от 13.12.2023 г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново в частта на наложен запор върху 3 броя моторни превозни средства. Първоинстанционният съд е установил, че обезпечителната мярка е наложена по изпълнително дело, което е било образувано против Вип Месс ЕООД, в ликвидация. Обезпечителната мярка представлява запор върху 3 моторни превозни средства, регистрирани на ДЗЗД Вип Месс Груп, в което дружество съдружник с ½ дял е Вип Месс ЕООД, в ликвидация. Другият съдружник в ДЗЗД е Р. И. М.. Установено е, че с решение № 141 от 05.10.2017 г. по описа за 2017 г. на окръжен съд Плевен е прекратена дейността на Вип Месс ЕООД поради обстоятелството, че в продължение на 3 месеца дружеството няма назначен управител, като на основание чл. 156 от Търговския закон е назначен ликвидатор. В хода на изпълнителното производство публичният изпълнител е установил, че по партидата на дружеството в ликвидация няма данни за движимо и недвижимо имущество. Установено, е че Вип Месс ЕООД има 50% участие в ДЗЗД Вип Месс Груп, като другите 50% са собственост на Р. И. М., който е управител на ДЗЗД Вип Месс Груп. Установено е, че по партидата на ДЗЗД има вписани три броя моторни превозни средства. Пред решаващия административен орган, чието решение е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанциония съд, производството е било образувано по жалба от ДЗЗД Вип Месс груп и по жалба от Р. И. М.. В решението си решаващият административен орган е приел за установено обстоятелството, че Вип Месс ЕООД, в ликвидация и Р. И. М. са съдружници в ДЗЗД, и моторните превозни средства, по отношение на които е наложен запорът, са съсобствени. Приел е, че наложеният запор върху моторни превозни средства, които са съсобствени е незаконосъобразен тъй като независимо от обстоятелството, че вещта се описва като цяло, то следва да бъдат запорирани само ½ идеална част от моторното превозно средство на длъжника, а не да се налага запор върху целите моторни превозни средства. При съобразяване на това обстоятелство, постановлението за налагане на обезпечителни мерки е отменено като незаконосъобразно в частта му за ½, собственост на Р. И. М.. В останалата част, постановлението е потвърдено като правилно и законосъобразно. С решението си решаващият административен орган е оставил без разглеждане жалбата в частта й относно ½ идеална част, собственост на Вип Месс ЕООД, при съобразявене на обстоятелството на липса на правен интерес, тъй като Р. И. М. не е управител на това търговско дружество. Пред първоинстанционния съд делото е било образувано по жалба от ДЗЗД Вип Месс Груп и от Р. И. М.. Съдът е приел, че ДЗЗД няма активна процесуална легитимация да оспорва актовете по принудителното изпълнение по силата на чл. 9, ал. 2, изречение второ от ДОПК. Процесуалната легитимация принадлежи само на лицата, участници в ДЗЗД и то само по отношение на актовете, които засягат правната им сфера. В случая е била уважена жалбата на Р. И. М. – един от участниците в ДЗЗД. Приел е, че Р. И. М. не притежава процесуална легитимация да обжалва решението в частта, с която постановлението е потвърдено, тъй като не е представител на другия участник в ДЗЗД, а именно Вип Месс ЕООД, в ликвидация. Определението е правилно. Установява се, че обезпечителната мярка запор върху моторните превозни средства, наложена с постановлението за налагане на обезпечителни мерки, е наложена в рамките на изпълнително дело, образувано по отношение на длъжника Вип Месс ЕООД. Изпълнително производство, в рамките на което да са били наложени обезпечителни мерки не е било образувано нито по отношение на ДЗЗД Вип Месс Груп, нито по отношение на Р. И. М.. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 6, длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-днвен срок от съобщението. В процесния случай решението на решаващия орган в частта му, с която е потвърдено постановлението за налагане на обезпечителни мерки е било обжалвано от първоинстанционния съд от ДЗЗД Вип Месс Груп и от Р. И. М. – лица, които несъмнено нямат качеството нито на длъжник, нито на взискател. При условие, че същите претендират, че са трети лица, засегнати от изпълнението, чл. 269 от ДОПК регламентира правото на трето лице, засегнато от изпълнението да предяви иск, за да установи правото си, като съобразно чл. 269, ал. 2 от ДОПК, искът се предявява срещу длъжника и взискателя. При съобразяване на тези обстоятелства, определението на първоинстанционния съд е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение