Определение № 387 от 09.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1240/2018 г.
ВКСII търговско отделение09.07.2018 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.02.2018г. по в.ч.т.д. № 415/2017г. на Апелативен съд – Велико Т.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 15.02.2018г. по в.ч.т.д. № 415/2017г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане касационната й частна жалба против определение № 285 от 12.01.2018г. по в.ч.т.д. № 415/ 2017г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено определение № 7428 20.09.2017г., постановено по т.д. № 84/ 2017г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта, с която е оставено без уважение възражението на банката – ответник по исковете за неподсъдност на делото на Окръжен съд – Плевен. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че частната касационна жалба е допустима, тъй като обжалваното пред ВКС определение е преграждащо развитието на делото пред компетентния съд, което от своя страна е от значение за начина, по който главната страна организира защитата си. Ответникът, Д. Х. А., моли частната жалба да се остави без уважение, като претендира разноски за настоящото производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативният съд е съобразил задължителното съобразно чл.130 ЗСВ за съдилищата тълкуване, дадено в т. 9, б. „в” от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, според което определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за оставяне без уважение искане за отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, визирани в чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно. За разноските за настоящото производство следва да се произнесе съдът, разглеждащ спора по същество, с оглед обусловеността на отговорността за разноските от изхода на делото по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд
Цитирани разпоредби
4- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 130 ЗСВ
- чл. 274, ал. 2
- чл. 274, ал. 3, т. 1