Определение № 133 от 21.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2016 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от И. П. И., чрез процесуалния му представител адвокат Г. Б., за отмяна на влязло в сила решение № I-48/17.05.2016 г. по в.гр.д. № 600/2016 г. на Окръжен съд – Бургас. С последното е потвърдено решение №295/16.02.2016г. по гр.д. № 6050/2015г. на Районен съд – Бургас, с което И. П. И. е осъден да заплати на Д. С. К. сумата от 1 000 лева, представляваща вземане по договор за заем, ведно със законната от подаване на исковата молба. Молителят поддържа, че решението противоречи на влязло в сила решение № IV-18/24.02.2016г. по в.гр.д. № 2179/2015г. на Окръжен съд- Бургас, с което е отменено решение № VIII-1824/19.11.2015 г. по гр.д. № 4947/2015 г. на Районен съд – Бургас и е отхвърлен искът, предявен срещу него от Д. С. К. за заплащане на сумата от 1 000 лева - вземане по договор за заем. С твърдяното противоречие между две влезли в сила съдебни решения, при поддържано обективно и субективно тъждество между делата, молителят обосновава основанието по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. В отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата Д. С. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. И., поддържа липса на идентентитет между двете дела и иска молбата да бъде оставена без разглеждане. Претендира разноски. Молбата е подадена на 30.06.2016 г., т.е. в предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК срок от датата на влизане в сила на решението по в.гр.д. № 600/2016 г. на Окръжен съд – Бургас. При това положение, и с оглед изложеното от молителя, настоящият състав намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде допусната до разглеждане. Възраженията на ответната страна за липса на обективен идентитет между двете съдебни решения имат отношение към основателността на молбата и ще бъдат обсъдени по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.