Определение № 1921 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. И. Ю. срещу определение № 673 от 04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 523/2023 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното определение на апелативния съд е потвърдено определение № 654 от 16.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 345/2023 г. на Ловешкия окръжен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими две частни жалби вх. № 6092/29.06.2023 г. и вх. № 6397/07.07.2023 г. на А. И. срещу протоколни определения от 22.06.2023 г. и от 29.06.2023 г. по гр. д. № 47/2023 г. на Ловешкия районен съд. Ответниците в производството Н. И. Н. и М. Б. П. оспорват частната жалба пред ВКС като процесуално недопустима. Позовават се на ТР № 2/23.06.2023 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат съображения и за неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно приетото в ТР № 2/23.06.2023 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция /както е в настоящия случай/, не подлежи на касационно обжалване. Изложени са съображения, че както преди, така и след изменението на чл.274, ал.2, изр.1, предл. 2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г., се предвижда съдебен контрол само от една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл.274, ал.1 ГПК съдебни актове. Обратното тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл.274, ал.1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл.274, ал.1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция, което нито оправдава целта на изменението, нито съответства на смисъла на закона. Неоправдано е да се третират различно актовете по чл.274, ал.1 ГПК откъм инстанционна обжалваемост само поради критерия кой съд, в конституционно определената система на съдилищата, упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело. В тълкувателното решение е посочено само едно отклонение от горното правило, което се отнася за разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл.274, ал.1, предл.1. В настоящия случай окръжният съд като въззивна инстанция е оставил без разглеждане две определения на районния съд и това въззивно определение е потвърдено от апелативния съд, който замества касационната инстанция след изменението на чл.274, ал.1 ГПК с ДВ, бр. 50/2015 г. Определението на апелативния съд е окончателно и затова частната жалба срещу него е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Не следва да бъдат присъждани разноски на ответниците, тъй като по делото няма представени доказателства за извършването им. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение