Определение № 146 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на И. С. Н. и Й. Ц. Н., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 14.VІІ.2011г. по гр.д. № 587/2011г., с което е отменено решението на Русенския РС от 14.ІV.2011г. по гр.д. № 4527/2010г. в отхвърлителната му част по исковете за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на И. С. Н. и Й. Ц. Н., че сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот между Я. К. Я. и И. С.Н., предмет на нот.акт № **/20.VІІ.200*г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 във вр. с чл.152 ЗЗД, и е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения при условията на евентуалност иск за унищожаване на същия договор на основание чл.29 ЗЗД. С определение № 986/20.08.2012г. ВКС е допуснал касационно обжалване на така постановеното въззивно решение, разгледал го е в открито съдебно заседание и го е обявил за решаване. Съдът намира, че определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено и производството да бъде спряно. С разпореждане на председателя на ВКС от 10.01.2013г. е образувано тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК по няколко въпроса, в това число и по въпроса „1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанцонният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен”. Тъй като релевираните в т.1 от касационната жалба оплаквания са във връзка с този въпрос, произнасянето по него ще е от значение за изхода на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,