Решение № 1484 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. М. М., гражданин на Камерун, подадена чрез процесуалния представител адв. Я. Косарова, срещу решение № 25308/24.07.2025 г., поправено с решение № 36780 от 07.11.2025г., и постановени по адм. дело № 7220/2025 г. на Административен съд – София - град /АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба против заповед № 5364з-2549/16.06.2025 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР за продължаване на принудителното му настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ за срок от 6 месеца, считано от 18.06.2025 г., но не по-късно от 18.12.2025 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът– директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, представляван от юрк. В. Чорбаджийски, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага касационната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение АССГ отхвърлил жалбата на О. М. М., гражданин на Камерун, срещу заповед № 5364з-2549/16.06.2025 г. на директора на дирекция "Миграция", с която на основание чл. 44, ал. 8 изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с шест месеца, считано от 18.06.2025 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е приел, че със заповед рег. № 4379 ПАМ 540/01.10.2022г. на началника на ГПУ- Калотина, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на основание чл. 41, т. 3 ЗЧРБ. Със заповед № 5364з-6128/18.12.2024 г. е постановено принудителното настаняване на жалбоподателя, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, във връзка с организирането и изпълнението на наложената принудителна административна мярка. Съобразил е, че по отношение на чужденеца има постановен и влязъл в сила отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България по реда на ЗУБ. Приел, че с процесната заповед № 5364з-2549/16.06.2025 г. е продължено принудителното настаняване на жалбоподателя до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ- връщане. Обосновал е довод, че заповедта е мотивирана с предложение с рег. №5364р-13601/16.06.2025 г. - че въпреки положените усилия за извеждането на лицето, изпълнението на ПАМ ще продължи по-дълго поради това, че чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи. съдът е посочил, че в проведената беседа чужденецът е заявил, че не желае да се завърне доброволно в страната по произход, отказал е да попълни декларация за доброволно завръщане и е декларирал отказ да съдейства на полицейските органи за изпълнение на наложената му ПАМ. Счел е за доказано, че по отношение на О. М. М. не е възможно прилагането на друга, по-лека принудителна мярка, и че не е отпаднала опасността от укриване. Намерил е, че липсват данни жалбоподателят да разполага със средства за издръжка, медицинска застраховка, със социална подкрепа, с място за живеене на територията на страната, за получаването на сигурна финансова подкрепа от близки и роднини, поради което е налице и второто основание по чл. 15, § 1, ал. 1, буква а) от Директива 2008/115/ЕО - опасност от укриване. В тази връзка е съобразил, че жалбоподателят не е представил доказателства за самоличността си и копия на националните си документи за самоличност. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи неговата отмяна. Неоснователно е възражението, че обжалваното решение е неправилно, защото липсвали предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и са изложени ирелевантни за случая мотиви по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения по предмета на спора. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 изр. 3 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи /какъвто е настоящият случай/ или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Обжалваното решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. За да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ, е необходимо наличието на една от двете предпоставки: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. От мотивите на оспорената заповед е видно наличието на тези предпоставки. Съобразени са и мотивите на Съда на Европейския съюз по делото "Махди"- С-146/14, че всяко решение относно продължаване на задържането на гражданин на трета страна и съответно относно наличието на фактическите обстоятелства, предвидени в член 15, параграф 6 от Директива 2008/115, трябва да бъде предшествано от нова проверка дали са налице материалноправните условия, въз основа на които е постановено първоначалното задържане" – точка 61. Това изискване е във връзка с разпоредбата на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115, че когато е ясно несъществуването на условията по параграф 1, задържането престава да бъде оправдано и лицето следва да бъде освободено. Това налага преди да се пристъпи към проверка на предпоставките за продължаване на срока на принудителното задържане, съдът да провери съществува ли още 1.) опасност от укриване или 2.) гражданинът на третата страна избягва ли или възпрепятства ли процеса на извеждане, както и 3.) дали по отношение на него могат да се приложат други достатъчни, но по-леки мерки. От доказателствата по делото е видно, че О. М. М. няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на неговото извеждане, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие, е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за неговото извеждане. Затова и законосъобразно са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора продължава да е налице опасност от укриване, а и по делото няма други доказателства, които да дават основание да се направи обоснован извод, че такава опасност вече не е налице. Неоснователно е възражението, че не е извършена преценка за налагане на друга по-лека мярка. В случая правилно административният орган е установил, че не е налице възможност спрямо чужденеца да бъдат приложени предвидените в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ обезпечителни мерки, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ и лицето не разполага с парични средства, поради което не може да внесе лично или чрез трето лице парична гаранция. От доказателствата по делото - докладна записка с рег. №5364р-13138/10.06.2025г., се установява, че е извършена проверка на място от служителите на Министерство на вътрешни работи, които констатирали, че представения адрес от чужденецът се състои от 35кв.м. и от свидетелските показания на г-жа М. на него адрес е живеела голяма фамилия. След извършена справка в АИС-БДС, се установило, че седем лица живеят на посочения адрес. Същевременно по делото не са представени доказателства, от които да е видно на чужденеца да е осигурено издръжка, социална и финансова подкрепа, медицинска застраховка. Ето защо е правилна преценката на административния орган, че срокът на принудителното задържане следва да бъде продължен, с оглед невъзможността за прилагане на обезпечителни мерки и предвид липсата на адрес за пребиваване на чужденеца, парични средства за внасяне на гаранция и отказа на лицето да съдейства. По изложените съображения касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция, а именно юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 102,26 евро (200 лева), определен на основание чл. 143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение