Решение № 5947 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2012 г.

Решение № 5947 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 418/3.08.2012 г. по адм. д. № 68/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 151100751/19.07.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Вълко Владов, действащ като ЕТ "Вълко Владов-Ива", редовно призован, не изпраща представител. Не е подал становище в дадения от съда срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, а ако се приеме, че жалбата до АС е подаден в срок, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като обсъди доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 151100751/19.07.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта, с която за периода 15.10.2007 г. - 19.01.2009 г. е начислен ДДС 14 485,90 с лихви и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо 521,64 лв /допусната е очевидна фактическа грешка - общият размер на данъка е 814,37 лв/ с лихви. Неоснователен е доводът за просрочие на жалбата до административния съд. РА е връчен на ревизираното лице на 5.08.2011 г., което е подало жалба по административен ред по пощата на 19.08.2011 г., получена в ТД на НАП на 23.08.2011 г. В 7-дневния срок по чл. 146 ДОПК жабата е изпратена на ДОУИ-Велико Търново на 30.08.2011 г. По жалбата е постановено решение № 551/31.10.2011 г. на директора на ДОУИ-Велико Търново. 60-дневният срок по чл. 155, ал. 1 за произнасяне по жалбата по административен ред изтича на 29.10.2011 г. - събота - неприсъствен ден. Решението на директора на ДОУИ-Велико Търново е постановено на 31.10.2011 г. - в първия присъствен ден, поради което предвид чл. 22, ал. 6 и 7 ДОПК, решението по жалбата по административен ред е постановено в срок. Съобщението за решението е връчено на ревизираното лице на 21.12.2011 г., поради което подадената по пощата на 4.01.2012 г. жалба до съда е подадена в срок, както правилно е приел административния съд. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, тъй като са налице данни за укрити приходи и счетоводството се води по начин, който не позволява да бъде определена данъчната основа за облагане. Съдът е приел, че не са налице доказателства за укрити приходи и за нередовно водено счетоводство, тъй като по делото не е установено, издадените фактури от доставчиците да обективират реално осъществени доставки и от там - задължение за ревизираното лице да ги осчетоводи. Изводът е неправилен. По чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК основание за провеждане на ревизия по особения ред е наличието на данни за укрити приходи, като издадени фактури от доставчици за доставки на стоки, които са осчетоводени в дневниците за продажби и по тях са отразени приходи в счетоводствата на доставчиците от плащане на стойността по фактурите в брой са такива данни по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е назначил графологическа експертиза, която да даде заключение представените фактури подписани ли са за получател от ревизираното лице, Ани Мирославова, Фани Тодорова и Милена Илиева, по която вещото лице графолог е дало заключение, че процесните фактури не са подписани от тези лица. Ревизията обхваща периода 15.10.2007 г. - 19.01.2009 г. по ЗДДС и 2007 г. и 2008 г. по ЗДДФЛ. В касационното производство е представена справка за лицата, работили по трудови договори с ревизираното лице, според която 13 лица са работили за ревизираното лице през ревизираните периоди, като графологическа експертиза е възложена за подписите само на три от тях, поради което изводът на съда, че с непълната графологическа експертиза са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно получаване на стоките по спорните фактури от ревизираното лице и относно получени укрити приходи от тяхната реализация е необоснован. Съдът не е обсъдил противоречията в показанията на разпитаните свидетели. Неправилно съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, установяващи данни за укрити приходи. Протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което неправилно административният съд не е зачел доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях, че фактурите са издадени от доставчиците на вписания в тях получател на доставките, който е ревизираното лице. Безспорно установен е фактът, че процесните фактури са осчетоводени при доставчиците, стойността по фактурите е платена от посочения в тях получател в брой, приходите са осчетоводени при доставчиците. Липсата на подпис за получател върху някои от вторите екземпляри на фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че доставката по фактурата не е осъществена. Неправилно съдът е приел, че представените подписани електронни фактури от "Троямик" ООД са оригинали, след като в тях няма такова отбелязване. Констатациите в РА относно разплащане на фактурите и отразяването им в счетоводствата на доставчиците се подкрепят от заключението на счетоводната експертиза, която също е установила нередовно водено счетоводство на ревизираното лице, което не позволява да се проследи движението на получените стоки по видове и стойност. В производството пред съда освен непълната графологическа експертиза и противоречивите показания на свидетелките не са събрани доказателства, оборващи констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което съдът като е отменил РА е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 756 лв. на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,