Определение № 242 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1393/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. По делото е депозирано искане от частен съдия изпълнител вх. № 21 943 от 17.12.2024 г. на ЧСИ З. Д. по изп. д. 20238080400311 с което е посочено, че пред него е образувано изпълнително дело № 20238080400311 по представен от „Еко инвест продукт“ ООД изпълнителен лист, издаден на 17.03.2023 г. от Варненски апелативен съд, на основание невлязло в сила въззивно осъдително съдебно решение по в.т.д. 632/22 г., АС – Варна, 3 състав. С този изпълнителен лист било установено задължение на „ЗСК Девня“ АД в размер на 860 899,46 лв. На 05.05.2023 г. по посоченото изпълнително дело било депозирано определение № 322 от 04.05.2023 г., по т.т.д. 718/23 г., ВКС за спиране на изпълнението на решение № 69 от 01.03.2023 г. по в.т.д. 632/22 г., АС – Варна, като по сметка на ВКС била внесена сума в размер на 821 448,60 лв за обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Поради това и изпълнителното дело било спряно. Било установено постановяването на определение № 2973 от 15.11.2024 г. по т.д. 1393/23 г., ВКС, II ТО, с което решението на въззивния съд не било допуснато до касационно обжалване. Поради това е формулирал искане за превод на сумата, 821 448,60 лв предоставена в гаранция по сметка на ЧСИ. На ЗСК „Девня“ АД е изпратен препис от искането на съдия изпълнител, като не е изразил становище, въпреки дадената му възможност. Съобщение е надлежно връчено на сътрудник на адвокат И. А. на 08.01.2025 г. Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е депозирано в срока, предвиден в чл. 82 от ГПК. Производството по делото, по което е внесена паричната гаранция е приключило на 15.11.2024 г. Искането е от 17.12.2024 г. С определение № 322 от 04.05.2023 г. по ч.т.д. 718 /23 г., по описа на ВКС, 1 ТО е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 69 от 01.03.2022 г. по описа на АС – Варна, с оглед представената парична гаранция от „ЗСК Девня“ АД в размер на 821 448,60 лв, представляващи левова равностойност на 420 000 евро. С определение № 2973 от 15.11.2024 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 69 от 01.03.2023 г. по в.т.д. 632/22 г., по описа на АС – Варна. С решение № 69 от 01.03.2023 г. по т.д. 20223001000632 Апелативен съд - Варна е потвърдил решение № 348 от 13.08.2022 г. по т.д. 496/21 г., ОС – Варна, с което е осъден „ЗСК Девня“ АД да заплати на „Еко инвест продукт“ ООД сумата от 420 000 евро, представляваща двойния размер на задатък по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на дялове, от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност от 23.12.2019 г. на основание чл. 93, ал.2, изр. 2 от ЗЗД. Предвид спирането на осъдителното въззивно съдебно решение е представена по сметка на ВКС парична сума 821 448,60 лв, представляваща левовата равностойност на 420 000 евро. Видно от удостоверение от счетоводството на ВКС сумата от 821 448,60 лв се намира по сметка за обезпечения към ВКС и към 20.01.2025 г. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Предвид постановеното по настоящето дело определение, с което не е допуснато касационно обжалване на осъдителното въззивно съдебно решение, на основание чл. 296, т. 1 от ГПК, решението влиза в сила. С оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че паричната гаранция подлежи на освобождаване. Осъществени са предпоставките, предвидени в чл. 282, ал. 5 от ГПК. Предвид предназначението на паричната гаранция – да се спре изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая липсват данни установеното и присъдено по съдебен ред притезание на „Еко инвест продукт“ ООД към „ЗСК Девня“ АД да е удовлетворено. Поради това внесената сума като гаранция за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително решение следва да се освободи и сумата да се преведе за удовлетворяване на вземането по посочената от съдия-изпълнител, образувал производство за принудително събиране на това вземане, на основание чл. 282, ал. 5 от ГПК. Основанието за задържане на сумата по сметка на ВКС е отпаднало и сумата следва да се преведе по посочената в искането вх. № 21 943 от 17.12.2024 г. на ЧСИ по изп. д. 20238080400311 банкова сметка, както е посочена. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България