Определение № 309 от 16.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 950/2015 г.

Подадена е молба от П. К. Николова, чрез адв. Н. Г., в която се твърди, че съставът на Върховния касационен съд е допуснал явна фактическа грешка в определение № 614/11.05.2015 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, като в диспозитива на съдебния акт е записал „Бургаски” вместо „Благоевградски” окръжен съд, в мотивите е определил лицата Л. С. и Л. С. като продавачи по развален договор, докато те имали качеството на неоснователно обогатили се лица; налице е прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на насрещните страни. В молбата се съдържа оплакване за допуснати явни фактически грешки в определението на ВКС и искане за изменение на същото в частта за разноските поради възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Насрещните страни Л. А. С. и Л. А. С., чрез адв. И. Д. М. от АК Благоевград са отговорили, че молбата следва да бъде оставена без уважение. Посочили са, че съдът сам, служебно, е поправил грешката, допусната в изписването на окръжния съд в диспозитива на определението, а оплакването в останалата му част не е по съществото си такова за допусната очевидна фактическа грешка. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата в частта за допускане на явна фактическа грешка в диспозитива на определение № 614/11.05.2015 г., постановено по настоящото дело, е недопустима поради липса на правен интерес. С определение № 192/01.06.2015 г. съдът служебно е отстранил допуснатата очевидна фактическа грешка в изписването на въззивния съд, постановил въззивното решение, относно което е развито производството по чл. 288 ГПК. В тази част молбата следва да бъде върната. Оплакването, че касационният съд е квалифицирал неправилно страните по разваления договор, не може да се квалифицира като такова за допусната очевидна фактическа грешка. Несъгласието на страната с квалификацията, дадена от съда, не значи, че е налице несъответствие между изразена воля в мотивите и постановеното в диспозитива на съдебния акт. Друг е въпросът, че в случая, във въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване, е прието, че претендираната от П. К. Н. е основателно задържана от ответниците и е изключено приложението на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, т.е. те не са се обогатили неоснователно. При така изложените съображения, в тази част молбата следва да бъде отхвърлена. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно, защото не е осъществена хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Няма никакво значение за преценката дали платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, размерът на адвокатският хонорар, платен за по-долните инстанции. Възнаграждението, заплатено на адв. М. за касационното производство е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броят на представляваните страни – 2, материалният интерес – 20 000 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение