Определение № 99 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2014 г.

В срока за произнасяне на решение по съществото на спора, съдът констатира, че са налице основания за спиране на производството по делото, поради следното: С определение №1349/28.11.2014г. ВКС, състав на ІV г.о., е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №176/20.03.2014 г., постановено по възз. т.д. №1415/2013 г. на Апелативен съд – Пловдив, по правния въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав; респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право. Изведеният проблем е част от поставения за тълкуване и разрешаване въпрос по т.5 от ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС – „Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал.4 ГПК”. Констатирано е противоречие в съдебната практика относно предметния обхват на обективните предели на силата на пресъдено нещо, респ. кога е налице обективен идентитет по две дела, обхващат ли се от силата на пресъдено нещо и разрешените идентични преюдициални правни въпроси по водените между страните дела и съставляват ли те част от предмета на делото. Решението по настоящото дело е обусловено от отговора на въпроса по т.5, предмет на образуваното тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо касационното производство следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение