Определение № 3317 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2959/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Ив метал 2024“ЕООД със седалище в гр.Тетевен, чрез адв. Белев, срещу Определение №1727 от 11.11.2025 г. по адм. дело №474/2025г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, дадени на дружеството и обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР-2531440 от 09.09.2025г. на инспектори в ДИТ – Кърджали и съдебното производство по делото е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се настоява за отмята му и спорът да бъде върнат за разглеждане от първата съдебна инстанция по същество. Писмен отговор в срока по чл. 232 АПК е депозиран от Директор Дирекция инспекция по труда – Кърджали, който счита частната жалба за неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното определение от 11.11.2025 г. първостепенният съд е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу посочените задължителни предписания и е прекратил съдебното производство. Приел е, че не е било изпълнено в срок указанието за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 50 лева и представяне на документ за това по делото. Настоящият състав на касационната инстанция намира този извод за незаконосъобразен. В разглеждания казус спорът се концентрира върху това дали надлежно е била уведомена тази страна за задължението си да внесе в посочения от процесуалния закон срок дължимата държавна такса в размер на 50 лева по сметка на съда. Съобщението до ЕООД-то е било изпратено на регистърния адрес на търговеца и връчено на управителя И.. В тази връзка не е спорно, че с частната жалба са представени доказателства, че по други две образувани в същия период идентични дела между същите страни и в същия съд, съобщенията са били изпратени до подалия жалбите пълномощник – адв. Белев, на неговия адрес, поради което и таксите са били внесени в срок. Сочи се, че нерутинното изпращане на съобщението по това дело до управителя, а не до посочения в жалбата адрес на пълномощника, се приема за неточно изпълнение на задълженията на съда, съобразно посоченото в процесуалния закон. Настоящия касационен състав намира, че съгласно приложимото правило на чл.18а ал.4 АПК(в съответната му редакция) организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. Ако това не е възможно, то чл.18а ал.8 АПК предвижда съобщаването да се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв(т.2) на вписания в ТР регистърен адрес. От събраните по делото доказателства, вкл. представената пълна административна преписка, се установява, че дружеството е имало пълномощник (адв. Белев) още в административната фаза на процеса, като съобщенията от органа са били връчвани именно чрез адв. Белев на посочения от него адрес в гр.Кърджали. В тази връзка не е спорно, че жалбата на страната е била подадена от упълномощения адвокат с посочен адрес. Съобразно посоченото по-горе правило, в приложимата му редакция на чл.18а ал.8, изр. първо АПК, съобщаването е следва да се извърши чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. След като в производството пред органа дружеството е било призовавано чрез адв. Белев(така напр. писмо от 16.10.2025г. Директор ДИТ – Кърджали на л.9 от делото за изпращане на жалбата с преписката в Административен съд – Ловеч), като този адрес е посочен на първо място в жалбата до съда, то и на основание дори общото правило на чл.39 ал.1 ГПК, съобщението за без движение е следва да се осъществи именно чрез изпращане на съобщение до пълномощника на посочения негов адрес, а едва ако това е невъзможно – на регистърния адрес по силата на изречение второ, т.2 от нормата на чл.18а ал.8 АПК. С оглед на това и като не е изпратил съобщението до страната и на посочения адрес на пълномощника, административният съдия е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, които обосновават и извода на настоящия състав за незаконосъобразност на прекратителното определение, което следва да се отмени като неправилно и делото се върне на същия съд – за продължаване на дължимите действия по жалбата на дружеството. Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Шесто отделение,