Определение № 11620 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2024 г.

ВАСВторо отделение30.10.2024 г.докладчик Бранимира Митушева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1088 от 25.09.2024 г. по адм. дело № 254/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол. ОСЪЖДА „Грийн Мениджъмнт“ ООД, с ЕИК 202892169, и Т. Й. Т., с [ЕГН], да заплатят на Община Ямбол сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Грийн Мениджъмнт“ ООД, гр. София, и Т. Й. Т. от гр. София, чрез пълномощника им адв. Георгиев, против определение № 1088 от 25.09.2024 г. по адм. дело № 254/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на Община Ямбол да се произнесе по заявление рег. № УТС-00736/04.04.2024 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Ямбол, чрез процесуалния си представител юрк. Караиванова, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – Ямбол е приел, че подадената жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Ямбол по заявление рег. № УТС-00736/04.04.2024 г., подадено от жалбоподателите с искане за издаване на заповед за одобряване на проект за изменение на подробен усройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ IX – 207 и УПИ VIII – „за ОДО“, кв. 93 по плана на гр. Ямбол – ЦГЧ, съставляващи имоти с идентификатори 87374.542.207 и 87374.542.258 по кадастралната карта, е недопустима, поради липсата на годен за обжалване акт и правен интерес. Позовавайки се на приложеното по делото Решение по т. 6 от Протокол № 9/15.08.2024 г. на Експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при Община Ямбол и изпратено до заявителите писмо № 2801-18511/20.08.2024 г. за преработване на проекта за ИПРЗ, съдът приема, че към момента на подаване на жалбата е налице произнасяне по процесното заявление, във връзка с процедурата по Закона за устройство на територията /ЗУТ, предхождащо издаването на крайния акт от кмета на общината. Прието е от административния съд още, че доколкото в съответствие с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ кметът на общината е обвързан в произнасянето си с административен акт от решението на ЕСУТ, то към момента на подаване на жалбата не е налице формиран мълчалив отказ. Определението е правилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Ямбол по заявление рег. № УТС-00736/04.04.2024 г., с което частните жалбоподатели са поискали от административния орган да бъде одобрен проект на ПУП – ИПРЗ за УПИ IX – 207 и УПИ VIII – „за ОДО“, кв. 93 по плана на гр. Ямбол – ЦГЧ, съставляващи имоти с идентификатори 87374.542.207 и 87374.542.258. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ от кмета на Община Ямбол. За да е налице задължение за кмета на Община Ямбол да издаде заповед за одобряване на процесния проект на ПУП – ИПРЗ в законоустановения срок следва преди това да е проведена и приключила изрично визираната в ЗУТ процедура, а именно - този проект да е приет от общинския експертен съвет. Видно от приложения по делото протокол № 9/15.08.2024 г. /т.6/ от проведено заседание на ЕСУТ при Община Ямбол, е било взето решение процесният проект за ПУП – ИПРЗ да се преработи във връзка с постъпило възражение рег. № 2801-14623/27.06.2024 г. от Община Ямбол, с което се иска от УПИ VIII – „за ОДО“, кв. 93, да се отдели имот за алея за автомобилен достъп до съществуващ паркинг. За това решение на ЕСУТ заявителите са уведомени с писмо № 2801-18511/20.08.2024 г., като им е предоставен 30-дневен срок за преработване и входиране в общинската администрация за последващо административно процедиране по надлежния ред. С оглед на това, както и правилно приема административният съд, към датата на подаване на жалба рег. № 2801-16974/31.07.2024 г. липсва формиран мълчалив отказ на кмета на Община Ямбол. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 129, ал. 2, изр. трето от ЗУТ изисква проектът за ПУП не само да бъде разгледан от съответния общински експертен съвет, но и същият да бъде приет от този съвет, нещо което в конкретния случай не се установява по делото. Позоваването от страна на частните жалбоподатели на разпоредбата на чл. 5в от ЗУТ и извършените в разрез с правилото й за еднократно даване на указания действия на административния орган, противно на изложеното в частната жалба, не могат да обосноват наличието на формиран мълчалив отказ, доколкото действията по даване на указания за отстраняване на нередовности не могат да бъдат приравнени на липса на произнасяне по същество. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд, че жалбата срещу мълчалив отказ на кмета на Община Ямбол се явява недопустима е в съответствие със закона. С оглед изложеното определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за производството, частните жалбоподатели следва да бъде осъдени да заплатят по-равно на този ответник сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

10