Определение № 26 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 11777/20.04.2018 г., подадена от Г. С. М. чрез адв. Марин Колев, против решение № 377 от 06.03.2018 г. по възз.гр.д. № 911 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна. С атакуваното решение е потвърдено решение № 771 от 24.02.2017 г. по гр.д № 14936/2014 г. на Районен съд-Варна за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор **** и всички други приращения, като получената цена се разпредели поравно между съделителите Г. С. М. и Л. В. Б.. С определение № 580 от 27.11.2018 г. по гр.д. № 2217 по описа за 2018 г. на Върховен касационен съд, II г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по извършване на делбата. Указано е на жалбоподателката Г. С. М. да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 941, 00 лв. В дадения едноседмичен срок жалбоподателката е изпълнила дадените указания и е подала писмена молба, с която е приложила вносна бележка за внасяне на дължима държавна такса. По делото е постъпила е молба с вх.№ 361 от 15.01.2019 г. /дата на п.кл. 14.01.2019 г./ от Г. С. М., чрез адв. Марин Колев, в която се съдържа искане за освобождаване на надвнесена държавна такса. Твърди се, че в случая е предявен иск за защита на правото ѝ на собственост, поради което определянето на дължимата държавната такса за разглеждане на касационната жалба следва да се извърши върху 1/4 ид.ч. от цената на иска, самата тя равняваща се на данъчната оценка на процесния имот. Молителката счита, че дължимата от нея държавна такса е в размер на 87. 01 лв., а разликата до внесената сума от 941.00 лв., равна на 853.99 лв. е надвнесена и следва да ѝ бъде върната. Настоящият състав намира, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивите за това са следните. Производството по делото е образувано по иск за съдебна делба. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено във фазата по извършване на делбата. Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационна жалба се събира такса, равняваща се на 1/2 от таксата, дължима за първоинстанционното производство. Дължимата такса по иск за съдебна делба е в размер на 4% върху стойността на дяловете. Предвид посочените разпоредби и съгласно трайната практика на ВКС /определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 10/2013 г. на IV-то г. о., определение № 200 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на II-ро г. о., определение № 728 от 08.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4459/2014 г. на IV-то г. о. и др., макар и постановени по отношение на таксата за въззивно обжалване, която се определя по същото правило/ дължимата държавна такса при касационно обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл.18, ал.2, т.2 вр. чл.8 ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на страната в делбения имот, като самият дял се определя с решението по допускане на делбата, а стойността му - във втората фаза, на база експертно заключение за пазарната оценка на имота. В случая с влязло в сила решение № 4153/23.10.2015 г. по гр.д. № 14936/2014 г. по описа на Районен съд-Варна е допусната делба между Г. С. М. и Л. В. Б. на поземлен имот, ведно с всички приращения в него, както и едноетажна масивна сграда, при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите. Съгласно извършената във втора фаза на делбата съдебно-оценителна експертиза стойността на целия имот е 94 100 лв., следователно стойността на дяла на Г. С. М. е 47 050 лв., според тази величина е определен размерът на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба от 941 лв. Съображенията на молителката, свързани с приложението на чл.71, ал.2 ГПК /в актуалната редакция/, не са приложими, доколкото е налице специална уредба за определянето на дължимите държавни такси в производството по съдебна делба – арг. чл.355 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение