Определение № 4901 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2026 г.

Производството е по реда на чл.279 вр. чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу разпореждане № 3589/20.05.2026 г. по в.ч.гр.д. № 372/2026 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната подадената от Н. А. Н. частна жалба с вх. № 16218/19.05.2026 г. срещу определение № 2053/28.04.2026 г. по същото дело. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел следното: Н. А. Н. е подал частна жалба с вх. № 16218/19.05.2026 г. срещу определение № 2053/28.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 372/2026 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната частната му жалба № 9074/19.03.2026 г. (на Н. Н.) срещу определение № 1365 /18.03.2026 г., постановено по същото дело. Определение № 2053/28.04.2026 г. е връчено на 11.05.2026 г. на процесуалния представител на Н. Н. – адв. Д.. В определението изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му. Частна жалба с вх. № 16218/19.05.2026 г. е подадена по имейл на 19.05.2026 г. – един ден след изтичането на срока за обжалване на акта, тъй като, връчен на 11.05.2026 г., срокът за обжалването му е изтекъл на 18.05.2026 г. Гореизложеното обуславя извод за недопустимост на подадената жалба, тъй като е подадена извън срока за обжалване, поради което следва да бъде върната. По основателността на частната жалба настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Неоснователен е доводът за нищожност на разпореждането поради незаконен състав, съответно за недопустимостта му поради това, че е постановено от некомпетентен съдия. Разпореждането е постановено от председателя на въззивния състав, на когото е разпределено за разглеждане в.ч.гр.д. № 372/2026 г. на Варненския окръжен съд. Разпореждането не е акт, постановяван от съдебен състав, поради което не страда от порока „незаконен състав“ и е постановено от компетентен съдия. Както е прието в мотивите на обжалваното разпореждане, определение № 2053/28.04.2026 г. е връчено на 11.05.2026 г. на процесуалния представител на частния жалбоподател – адв. Д., назначена по предоставена правна помощ, на посочения от нея в изложение на основания за касационно обжалване (л.л.27) адрес (видно от съобщението - л.52 по делото). Поради това и след като Н. Н. е поискал да му бъде предоставена правна помощ и съгласно правилото на чл.51, ал.1 ГПК, връчването на определението на процесуалния представител на Н. Н. на 11.05.2026 г. е редовно и има значението на лично връчване. Изборът на електронен адрес за връчване по чл.38 ГПК определя начина и мястото на връчване, но не изключва правилото на чл.51, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че предходен акт по делото е бил връчен на самия жалбоподател, не опорочава извършеното на процесуалния му представител връчване на определение № 2053 /28.04.2026 г. С връчването на определението на процесуалния представител на Н. Н. на 11.05.2026 г. е започнал да тече едноседмичният срок за обжалването му, който е изтекъл на 18.05.2026 г. Частната жалба вх. № 16218/19.05.2026 г. е подадена на 19.05.2026 г. – след изтичане на срока за обжалване. Съгласно чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Като е върнал просрочената частна жалба на Н. А. Н., Варненският окръжен съд е изпълнил задължението си по чл.262, ал.2, т.1 вр. чл.275, ал.2 ГПК. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното съдът