Определение № 1466 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 828/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение18.02.2025 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2187 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело № 600/2024г. по описа на Административен съд-Перник. ОСЪЖДА М. И. В. от гр. Перник да заплати на Община Перник сумата от 100лв за юрисконсултско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на М. И. В. от гр. Перник против определение № 2187 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело № 600/2024г. по описа на Административен съд-Перник, с което на основание чл. 159,т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Отказ за допускане до закупуване на общинско жилище, обективиран в Писмо изх.№ 24/ОС-131-1/23.08.2024г. на кмета на община Перник и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответната страна кмет на община Перник писмено оспорва жалбата. Иска определението да бъде оставено в сила и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема оспорването за недопустимо, тъй като е оспорен акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на събраните по делото доказателства, установяващи всички правнозначими факти и при правилно съобразяване на приложимите материалноправни разпоредби. Правилно и обосновано е прието, че писмото, с което на жалбоподателя се съобщава решението на комисията по чл. 40 от Наредба № 16 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник да не бъде бъде допуснат до закупуване на общинското жилище, в което е настанен по административен ред и че преписката се прекратява, не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. По заявлението за закупуване на общинско жилище, в което заявителят е настанен по административен ред, са приложими ЗОС и цитираната наредба на ОС-Перник. Процедурата представлява сложен фактически състав, включващ административни и гражданскоправни отношения, но не съдържа задължение на общинския съвет да продаде жилището на настаненото в него лице, дори и да са налице условията за това. Решението за продажба на жилището е в гражданскоправните права на собственика на имота и не подлежи на контрол по административен ред. Заявлението за закупуване на общинско жилище има характер на предложение по смисъла на чл. 107, ал.3 АПК и решението, постановено по него не подлежи на обжалване съгласно чл. 118, ал.3 АПК. Не подлежи на обжалване и писмото, с което заявителят е уведомен за решението на комисията, което е част от предвидената в наредбата процедура. Затова правилно административният съд приема, че актът не подлежи на съдебно оспорване и подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т.1 АПК. Редът за защита на частния жалбоподател е чрез обжалване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, каквато ще бъде издадена според указаното в оспореното писмо. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноските са в тежест на частния жалбоподател и в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство под формата на подаден отговор по частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

8