Определение № 658 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 429/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. С., чрез адв. К. против определение № 3275/31.10.2023 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д.№ 3437/2023 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 15021/27.06.2023 г. на С. А. С., чрез адв.К. против определение № 2800 от 08.11.2021 г. на Апелативен съд София по ч. гр.д. № 2975/2022 г. и е производството по ч.гр.д.№ 3437/2023 г. по описа на ВКС. Жалбоподателят не излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на ВКС, а такива относно определението на Софийски апелативен съд, частната жалба срещу което е оставена без разглеждане от състава на ВКС. Ответната страна по частната жалба – „Банка ДСК“ АД, не е депозирала отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че по отношение на частната касационна жалба срещу определението от 08.11.2021 г на Апелативен съд София, с което е отменено определение № 265616/09.08.2022 г. по гр.д. № 10838/2020 г. на Софийски градски съда и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата с правно основание чл.248 ГПК, подадена от „Банка ДСК“ АД, не са налице предпоставките за разглеждането й от ВКС. Приел е, че с постановеното от Апелативен съд София като въззивната инстанция определение, не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито последното е от кръга на изрично посочените като подлежащи на обжалване пред ВКС. Постановеното от въззивният съд определение няма характер и на прекратително такова, което да подлежи на касационен контрол, поради което подадената срещу него частна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение на ВКС е съобразено с разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като с въззивното определение на Апелативен съд София, нито е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на първоинстанционния съд – чл.274, ал.3, т.1 ГПК, нито е дадено разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, разяснен в ТР №5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай частната касационна жалба е насочена срещу въззивно определение, с която е отменено определение на първата инстанция за оставяне без разглеждане на молба с правно основание чл.248 ГПК и делото е върнато за произнасяне по същество на молбата. Това определение на въззивния съд не подлежи на обжалване, поради което частната касационна жалба срещу него се явява процесуално недопустима, както е приел и състава на ВКС в обжалваното определение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение