Определение № 965 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 489/2026 г.

Образувано е по частна жалба на директор Дирекция „Пенсии“ в Централното управление на Националния осигурителен институт (ЦУ на НОИ) против определение № 33364/13.10.2025 г. по адм. дело № 5389/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответниците по частната жалба – М. В. Х., Б. К. Х., И. Е. Х. и Р. Х. М. не изразяват становища. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 33364/13.10.2025 г. по адм. дело № 5389/2025 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на М. В. Х., Б. К. Х., И. Е. Х. и Р. Х. М. срещу уведомително писмо изх.№ 1019-40-165#3 от 10.04.2025 г. на директора на Дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ и е прекратил производството по адм. дело № 5389/2025 г. по описа на съда. Изпратил е преписката на управителя на НОИ за произнасяне по жалбата на М. В. Х., Б. К. Х., И. Е. Х. и Р. Х. М. срещу уведомително писмо изх.№ 1019-40-165#3 от 10.04.2025 г. на директора на Дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ. По делото е установено, че атакуваното определение на Административен съд София – град е постановено след като с определение № 9295/07.10.2025 г. по адм. дело № 9259/2025 г. Върховният административен съд е отменил негово определение № 19798/10.06.2025 г. по адм. дело № 5389/2025 г. и е дал указания, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт по чл.21 АПК, връщайки делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдебният състав на Административен съд София – град е спазил дадените му указания, макар и постановявайки сходен правен резултат. Съгласно чл. 235, ал.2 АПК определението на Върховния административен съд е окончателно и е задължително за по-долния съд. То обаче не е задължително за настоящата инстанция, която не е обвързана от правните изводи на първия тричленен състав на Върховния административен съд досежно правната природа на оспореното писмо. Налице е различна хипотеза от уредената в чл.224 АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение изцяло споделя изводите на съдебния състав на Административен съд София-град по квалификацията на предмета на спора и правните последици във връзка с нея, направени при първото разглеждане на делото. Съдържанието на писмо изх. № 1019-40-165#3 от 10.04.2025 г. на Директора на Дирекция "Пенсии" в Централното управление на Националния осигурителен институт е изцяло с информативен характер и в него е изложена информация по повод сигнал, отправен от един от жалбоподателите в настоящото производство и във връзка с извършената по повод на него проверка. Писмото е изготвено в съответствие с чл. 22, т.5, б.“б“ от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, съгласно който Дирекция "Пенсии" изготвя становища и отговори на запитвания, предложения, молби, жалби и сигнали в областта на пенсионното осигуряване. Същото е подписано от директор на Дирекция "Пенсии", в рамките на неговата компетентност и в качеството му на акт по чл.124, ал.2 АПК не подлежи на обжалване. То по никакъв начин не препятства развитието на възможно производство по чл.117 КСО, както и възможността за реализиране на неудовлетворени притезания по общия исков ред, които е обсъждал в мотивите на своето определение № 9295/07.10.2025 г. по адм. дело № 9259/2025 г. тричленният състав на Върховния административен съд, за да направи необоснования извод, че писмото има белезите на индивидуален административен акт. Кодексът за социално осигуряване като специален закон не предвижда нито административнопроизводствен ред, нито компетентност на директора на Дирекция „Пенсии“ в ЦУ на Националния осигурителен институт да се произнася по заявления за изплащане на неполучена пенсия от наследници на починал пенсионер, а с оглед изричните разпоредби на чл.117 и чл.118 от КСО, той няма по-горестоящ орган по отношение на длъжностните лица и ръководителите на териториалните поделения на НОИ, пред който да се обжалват техните актове и да се произнася по същество на спорове. Подобен административнопроизводствен ред съществува за пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която преписката е изпратена на управителя на НОИ за произнасяне по жалбата на М. В. Х., Б. К. Х., И. Е. Х. и Р. Х. М. срещу уведомително писмо изх.№ 1019-40-165#3 от 10.04.2025 г. на директора на Дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ. В останалата му част определението е правилно по своя резултат. Производството законосъобразно е прекратено, но с корекция на мотивите в частта досежно правното основание, което следва да е по чл. 159, т.1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение