Определение № 12077 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Л. А. Б. против определение № 4695 от 20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 683/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ да бъде възобновено спряното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), обективиран в писмо с изх. № 1056-12-254/02.06.2025 г., издадено от Г. А. за ръководител на осигуряването за безработица, и съдебното производство по делото е прекратено. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК. Искането е оспореният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждане на жалбата до него по същество, алтернативно – спорът да бъде решен по същество от ВАС. Ответникът – Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. Административното производство е образувано по заявление на Л. Б. с вх. № 608-632 от 20.03.2025 г. за отпускане на ПОБ до Дирекция „Бюро по труда“ – Пазарджик. С разпореждане № 121-00-862-1 от 04.04.2025 г. на основание чл. 54г, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) производството е спряно до извършване на проверка относно правото или размера на обезщетението. С искане с вх. № 1056-12-254#21/19.05.2025 г. Б. е инициирал производство по възобновяване на спряното производство. В отговор на това, с писмо с изх. № 1056-12-254#27/02.06.2025 г. органът е уточнил, че не е изтекъл допустимият шестмесечен срок, през който производството може да бъде спряно и към този момент не са били налични основания за неговото възобновяване. На 10.06.2025 г. Б. оспорил писмото по съдебен ред, квалифицирайки го като мълчалив отказ да бъде възобновено спряното производство. С определение № 3972 от 01.09.2025 г. Административен съд – Пазарджик е приел, че обжалваното писмо не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, а има уведомителен характер, което води до липса на валиден административен акт, което е отрицателна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство. С тези мотиви съдът е оставил жалбата без разглеждане, а производството по адм. дело № 683/2025 г. било прекратено. Определението е било оспорено пред Върховния административен съд, който с определение № 9631/07.10.2025 г. го е отменил и е върнал делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Впоследствие първоинстанционният съд е постановил обжалваното по настоящото дело определение № 4695/20.10.2025 г. С оглед издаденото в хода на съдебното производство разпореждане № 121-00-862-2/17.06.2025 г., с което е възобновено производството по разглеждане на заявлението за отпускане на ПОБ, Административен съд - Пазарджик правилно е приел, че правният интерес на жалбоподателя е отпаднал. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебно-административното производство. Юридическият факт, пораждащ правото на оспорване, е посочен в конституционната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и е доуточнен в чл. 147, ал. 1 от АПК. Правен интерес е налице при необходимостта да се предотврати настъпването на породените от административния акт неблагоприятни правни последици или да се премахнат, ако те вече са настъпили. Правен интерес съществува, когато административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се прави по отношение на конкретен правен субект. Правният интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя и е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2012 г., при оспорване на административни актове с искане за обявяване на тяхната нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. В конкретния случай към момента на подаване на първоинстанционната жалба – 10.06.2025 г., жалбоподателят е разполагал с правен интерес от оспорването, тъй като отказът за възобновяване препятства развитието на процедурата по разглеждане на заявлението му за отпускане на парични обезщетения за безработица. След завеждането на жалбата, в хода на съдебното производство, административният орган е издал Разпореждане № 121-00-862-2/17.06.2025 г., с което спряното производство е възобновено. С постановяването на този акт е отпадал неблагоприятният правен ефект, предизвикан от изричния отказ, а искането на жалбоподателя за възобновяване на производството е удовлетворено в пълен обем. С оглед на гореизложеното, правилен е изводът на съда, че в хода на производството правният интерес от оспорването е отпаднал. Това обуславя наличие на отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, която изключва допустимостта на жалбата и налага нейното оставяне без разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,