Решение № 4072 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Приморски“ – гр. Варна против решение № 8305/23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1106/ 2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Касационният жалбоподател твърди недопустимост, евентуално - неправилност на съдебното решение поради липсата на предмет, доколкото кметът на район“Приморски“-Варна вече бил издал влязла в сила заповед за определяне на свидетелите, които следва да се явяват пред нотариус за снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота, посочен в молбата – декларация, по обстоятелствена проверка. По тази причина новата молба – декларация, чиято заверка по отношение на друг, посочен от заявителя, свидетел се иска, е лишена от предмет. Отделно от гореизложеното касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност -да бъде отменено, като, вместо него,ВАС да постанови друго по съществото на спора, с диспозитив, съответстващ на всеки един от изложените в касационната жалба при условията на евентуалност пороци на решението – недопустимост или неправилност, с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, кметът на район „Приморски“ при община Варна, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, Д. С. П. от гр. Варна, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС- Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на район „Приморски“ да се произнесе по заявление от Д. П. рег. № АУ038445ПР_006ПР от 07.03.2025 г. за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.2723.450 по КК на гр. Варна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на същото решение. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че заявлението, с което е сезиран кметът на район „Приморски“- община Варна, е искане за извършване на административна услуга - попълване на молба- декларация за придобиване собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, като част от тази заверка съставлява и одобряването на трима свидетели по указание на молителя, които трябва по възможност да бъдат близки съседи на имота.При тази заверка по отношение посочените от заявителя свидетели съдът действа при условията на обвързана компетентност. Целта на извършваната от кмет на общината заверка по отношение на посочените от заявителя трима свидетели, които следва да бъдат разпитани като свидетели в рамките на нотариалното производство по чл.587, ал.3 от ГПК е административният орган да установи, че посочените в молбата –декларация за обстоятелствена проверка лица са правилно индивидуализирани и могат да бъдат разпитани от нотариус. В конкретния случай жалбоподателят е получил заверка на подадена от него предходна молба-декларация от 2024 г. за установяване право на собственост върху същия недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, придружена със Заповед № 318/02.07.2024г. на кмета на район „Приморски“, в която, наред с посочените от заявителя двама свидетели, кметът е заменил искания от молителя трети свидетел с посочен от него такъв, а именно: М. Г. А.. Молителят Д. П. се е съгласил с така посочения от кмета свидетел, поради което не е обжалвал издадената от него заповед. Д. П. е подал втора молба-декларация до административния орган, по повод която е формиран обжалвания пред АС-Варна мълчалив отказ, предмет на адм.д. № 1106/2025г., като е поискал замяна на определения от кмета на район „Приморски“ със заповедта му към предходно заверената молба- декларация свидетел с друг свидетел, също съсед на имота, а именно: П. П.. Жалбоподателят е изложил пред административния орган и причините да иска повторно заверка на молбата- декларация в частта й за свидетелите, а именно: нежеланието на определената със заповедта на кмета свидетелка М. Г. А. да се яви пред нотариуса и да свидетелства. Според АС-Варна в конкретната хипотеза административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт по отправената до него повторна молба. Като не е извършил поисканата от него административна услуга в установения от закона срок при наличието на предпоставките за това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, а административната преписка – върната на кмета на район „Приморски“ за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в решението на АС- Варна в срока по чл.57, ал.2 от АПК. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Варна, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба оплаквания за недопустимост на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че предвид наличието на вече заверена молба- декларация за извършване на обстоятелствена проверка за същия имот, искането за заверка на последваща такава е лишено от предмет. Неоснователни са и твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение на основанията по чл.209,т.3 от АПК. Искането за заверка на втората молба-декларация е за извършване на административна услуга при промяна в обстоятелствата, довели до заверката на първата – молба –декларация, изразяващи се в това, че посочен от кмета на общината свидетел, с който заявителят се е съгласил при осъществяване на първата заверка, отказва да свидетелства пред нотариус. В този случай не е налице идентитет в съдържанието/ предмета на търсената с двете молби-декларации услуга- от една страна, а от друга - заявителят има правен интерес от подаване на втора молба-декларация само в частта за замяната на този свидетел с друг такъв, тъй като без тази нова заверка П. би бил лишен от възможността въобще да се обърне към нотариус и да реализира процедурата по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за недвижимия имот, който твърди,че притежава. По горните съображения правилен е решаващият извод на АС- Варна за това, че кметът на район „Приморски“-община Варна е валидно сезиран с допустимо искане за извършване на административна услуга, по което дължи произнасяне, поради което непроизнасянето му по искането в предвидения от закона срок съставлява незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да бъде отменен с произтичащите от това правни последици. Именно в срока за произнасяне по заявлението за извършване на административната услуга и преди да се обосновава с недопустимост на повторното й извършване, административният орган следва да провери наличието или липсата на наведените от заявителя с втората му молба -декларация факти, а не да твърди ненастъпването им, без да ги е проверил и без да е преценил необходимо ли е провеждането на процедура по чл.99 от АПК в случая или заверката на втората-молба декларация би била по-оптималния за всички участници в производството вариант. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Трето отделение,