Определение № 681 от 11.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 583/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “С. П.” ООД, гр. Б. срещу разпореждане № 335 от 12.03.2010 г. по в. ч. гр. д. № 199/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от това дружество частна касационна жалба вх. № 1477 от 11.03.2010 г. срещу постановеното по същото дело определение № 250 от 26.02.2010 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане, като поддържа, че не е бил надлежно уведомен за определение № 250 от 26.02.2010 г., предвид връчването му в нарушение на изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК, а именно - на съпругата на управителя на дружеството, която не е от кръга на лицата /служител или работник/, посочени в цитираната разпоредба. Като второ основание за неправилност на атакуваното разпореждане, частният жалбоподател изтъква наличието на внезапни и непреодолими препятствия, попречили на бъдат изпълнени дадените му указания, изразяващи се във влошеното здравословно състояние на управителя на дружеството в периода на връчване на препис от определение № 250 от 26.02.2010 г. Ответникът по частната жалба – “Б. К.” ООД, гр. Пловдив – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да върне подадената от “С. П.” ООД, гр. Б. частна касационна жалба вх. № 1477 от 11.03.2010 по в. ч. гр. д. № 199/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният съд е счел, че същата е просрочена, тъй като е депозирана след едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Според решаващия състав, този срок е започнал да тече на 02.03.2010 г., когато на частния жалбоподател е връчено определение № 250 от 26.02.2010 г., като е изтекъл на 09.03.2010 г. Обжалваното разпореждане е правилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател във връзка с редовността на връчването на определение № 250 от 26.02.2010 г. по в. ч. гр. д. № 199/2010 г. Определението е връчено на адреса на управление на дружеството, отразен в Търговския регистър съгласно приложеното извлечение от партидата на същия – гр. Б., ул. Варна № 144, като са посочени трите имена и качеството на лицето, получило обявлението. Получаването е удостоверено и с подпис на получателя. Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател за нередовност на връчването, аргументирано с получаване на обявлението от съпругата на управителя на дружеството-адресат, а не от работник или служител на същото. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че на адреса на управление на дружеството съществува негова канцелария, в която присъстват лица от кръга на посочените в чл. 50, ал. 3 ГПК, т. е. работници или служители на търговеца, не може да се приеме, че в случая е било възможно връчването да бъде извършено на такова лице. Ето защо, получаването на обявлението от съпругата на управителя, която се е намирала на адреса на управление на дружеството и е изразила съгласие да го получи и предаде, следва да се прецени като редовно и пораждащо предвидените в закона последици, а именно – начало на срока за обжалване на връчения съдебен акт, както правилно е приел и въззивният съд. Още повече, че самият жалбоподател не твърди, че съобщението не му е било предадено своевременно, което да е препятствало подаването на върнатата частна касационна жалба. Що се отнася до довода за наличието на особени непредвидени обстоятелства - влошеното здравословно състояние на управителя на дружеството, същият е ирелевантен при преценката за редовност на връчването. Този довод е относим към процедурата по възстановяване на срока по чл. 62, ал. 2 ГПК и е бил обсъден в постановеното от Пловдивски апелативен съд протоколно определение от съдебно заседание на 14.05.2010 г., правилността на което обаче не е предмет на настоящото производство. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение