Решение № 5986 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1041/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. А., [ЛНЧ], гражданин на Иран, чрез процесуален представител адв. К. Трифонова, срещу решение № 40474 от 03.12.2025 г., постановено по административно дело № 11001/2025 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 4997/02.10.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са доводи за неправилен извод от страна на административния орган за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ без да е извършена задълбочена преценка на личността и без да е отчетено, че причините за напускане на страната на произход са свързани с наличието на сериозна заплаха за живота, сигурността и личното развитие на чужденеца. Наведен е довод, че съдът не е извършил самостоятелна преценка и анализ на събраните доказателства, а е възпроизвел на мотивите на административния орган, без да обсъди и съобрази актуалната ситуация в Иран. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители юрк. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя нови писмени доказателства - справка относно Ислямска република Иран с вх. № МД-02-128/30.03.2026 г. Не претендира разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 40474 от 03.12.2025 г., постановено по адм. д. № 11001/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на М. Х. А., гражданин на Иран, срещу решение № 4997/02.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено-политическа обстановка в Иран. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба за международна закрила вх. № ПМЗ-ВР-2256/05.08.2025 г. по описа на РПЦ-София, подадена от М. Х. А., гражданин на Иран, роден на [дата]. в гр. Дезфул, Иран, народност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: женен. С чужденеца са проведени две интервюта на 13.08.2025 г. и на 11.09.2025 г. От интервюто на 13.08.2025 г. се установява, че М. Х. А. е напуснал страната си на произход с цел да достигне до Германия където живеят съпругата и децата му, за да се събере със семейството си. Напуснал е Иран в началото на месец юли 2025 г. легално с паспорт и безвизов режим за Турция, където е прекарал около една седмица в пансион в Истанбул, но не е подавал молба за закрила пред турските власти. Посочил е, че е намерил трафикант, който за сумата от 3000 евро, да го преведе до Италия, откъдето да продължи пътуването си до Германия. На територията на Република България е преминал нелегално чрез прескачане на гранично теленото заграждение, като стигнал до Бургас пеша накуцвайки. Задържан е от полицията след като се свързва по телефона със съпругата си, която сигнализирала германските власти, че е в беда, които от своя страна подават сигнал в България за нуждата на чужденеца от спешна медицинска помощ. Заявява, че е завършил средно образование и е отбил военна служба от 2000 г. до 2001 г. като редник в сухопътните войски в гр. Ахваз. Не е викан в запас. Работил е като стоманолеяр в завод в гр. Ахваз в продължение на двадесет и една години. Сключил официален брак на 19.02.2003 г. и със съпругата му имат две деца – дъщеря и син. Заявил, че през 2021 г. получил заплаха за отвличане на децата му, вследствие на публикувана снимка в личния му профил в социалната мрежа „Инстаграм“. Разбрал, че заплахата е отправена от представител на иранските тайни служби „Етелиат“. Изпитвал притеснения за децата си и започнал да търси начин да ги изведе извън страната. През април 2022 г. неговата съпруга и двете му деца заминават легално за Испания, където останали една вечер, след което заминали за Германия където подали молби за закрила. Чужденецът твърди, че той не е заминал заедно с тях през 2022 г., тъй като не искал тайните служби да узнаят, че децата му напускат страната. Посочил е, че семейството му не е останало в Испания, тъй като е по-скоро туристическа страна, доколкото Германия има по-развита икономика, стандартът на живот е по-добър и неговите деца ще устроят живота си в държава, в която могат да намерят добре платена работа. Заявява, че е продал цялото си имущество, за да уреди пътуването на съпругата и децата си. Не е бил задържан и арестуван, нито осъждан. Не е членувал в политически партии, нито във военни групировки и религиозни общности и секти. Не му е оказвано физическо или психическо насилие. Причината да напусне страната в началото на месец юли 2025 г. е, че не е виждал децата и съпругата си от няколко години и тъй като е в пенсионна възраст желае да се събере с тях в Германия. Посочва, че е решил да стигне до Германия нелегално, тъй като не притежава сертификат за владеене на език, което е необходимо условие за получаване на виза. Посочва, че не би се върнал в родината си поради случката през 2021 г. Заявява, че ще завърне в родината си на произход само при смяна на правителството, което счита за малко вероятно. Посочва, че не би разрешил на децата си да се завърнат, като при тяхно желание могат да се виждат с техни роднини в Турция. В проведеното на 11.09.2025 г. интервю чужденеца е заявил, че се отказва от молбата за събиране на семейство и за предоставяне на международна закрила в Германия, с пояснения, че неговата съпруга не желае да подаде молба до германските и българските власти по причина, че има вероятност това да се отрази негативно на пребиваването й в Германия. Посочил е, че нежеланието/отказа на съпругата му е вследствие на консултация с адвокат и произтича от факта, че при провеждането на интервю в Германия тя е представила бежанска история, свързана със семейни проблеми и раздяла с нейния съпруг, като причина за напускането на държавата си на произход с двете им деца. Посочил е, че той е посъветвал съпругата си да представи бежанска си история по гореописания начин. Пояснил е, че със съпругата си са в добри отношения и нямат семейни проблеми, но евентуална молба за събиране на семейството и за предоставяне на международна закрила в Германия биха довели до отнемане на нейния статут в Германия. Изразил е желание производството за предоставяне на международна закрила да продължи в България. Пред административния орган е представил фотокопия на негови лични документи – национален паспорт, карта за самоличност, ирански документ за самоличност, свидетелство за управление на МПС и брачно свидетелство. Представил е още фотокопия на международни паспорти, издадени в Германия на съпругата и двете му деца; фотокопия на известия на статут на бежанец в Германия за съпругата и двете му деца; фотокопие на курс по професионална квалификация в Германия на дъщеря му; фотокопие от документи за оказана спешна педиатрични помощ в Германия на сина му; фотокопие на медицински документи от Германия за оказана медицинска помощ на съпругата му и фотокопия от документ за правата и задълженията на чужденците, получили статут на бежанец в Германия. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 4997 от 02.10.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението на АССГ е неправилно. Изводите на административния орган и на административния съд за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на международна закрила, спрямо чужденеца М. Х. А., са формирани въз основа на справки, изготвени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС с вх. № МД-02-401/21.07.2025 г. и № МД-02-570/20.10.2025 г., в които, с оглед датата на изготвянето им, не е отразена промяната в обстановката на Иран след 28.02.2026 г., доколкото както производството пред административния орган, така и производството пред административния съд са приключили с постановяването на акт (административен, съответно съдебен) преди посочената дата – 28.02.2026 г. Съгласно представената справка за актуалната обстановка в Иран вх. № МД-02-128/30.03.2026 г. пред настоящата касационна инстанция са налице данни са въоръжен конфликт на територията на страната. Посочено е, че след началото на конфликта са убити най-малко 1 407 цивилни лица, вкл. най-малко 214 непълнолетни и деца, както и 1 167 военнослужещи. Съобщава се за извършени арести на цялата територия на Иран, като арестуваните са обвинени в шпионаж или други противозаконни деяния. Посочено е, че към 30.03.2026 г. продължават въздушни удари в няколко града и провинции в Иран. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 9 ЗУБ Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно Решение на съда на ЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, ECLI:EU:C:2009:94, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, като съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен евентуалното наличие на въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, подлежи на нова преценка, защото справката предоставена от административния орган в касационната инстанция, не отразява актуалната обстановка в държавата на произход към настоящия момент. Въз основа на последните данни за обстановката в Иран, съгласно справка с вх. № МД-02-128/30.03.2026 г., включваща започналия на 28 март 2026 г. и продължаващ към момента въоръжен конфликт между Израел, САЩ, други страни от региона на Персийския залив и Иран не може да се направи заключение за спокойна обществено-политическа ситуация и липса на въоръжен конфликт. Налага се извод, че предвид актуалните данни, от значение е извършване на преценка по чл.8 и чл. 9 ЗУБ, включително чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно наличие на безогледно насилие, евентуално за сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствие там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Липсата на установени от първата инстанция факти, релевантни за спора препятства осъществяване на касационната проверка, вкл. относно прилагането на материалния закон, защото съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение трябва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с указание за събиране на доказателства и извършване на преценка за наличие/липса на предпоставките за предоставяне на международна закрила на чужденеца М. Х. А. с оглед актуалната обстановка в държавата му на произход, в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,