Определение № 284 от 01.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3369/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на В. К. И., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение постановено по реда на чл.238 ал.1 ГПК- решение по т.д. № 308/2015 на РС-Самоков. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 307, ал.1 ГПК изисква от Върховният касационен съд да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание. Проверката за допустимост на молбата за отмяна се ограничава в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от заинтересовано лице /чл.303, ал.1 ГПК/, на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, дали са спазени установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове за подаване на молбата за отмяна, както и наличието на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Молбата за отмяна е недопустима, по следните съображения: Съгласно т. 2 на Постановление №2/1977г на Пленума на Върховния съд на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Съдебният акт, предмет на искането за отмяна е неприсъствено решение постановено по реда на чл.238 ал.1 ГПК. Съгласно чл.240 ГПК защитата срещу такова съдебно решение се осъществява по специален ред подробно регламентиран в цитираната разпоредба чрез възражение пред въззивния съд, съответно по исков ред. Затова е и недопустима молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение