Определение № 5843 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2026 г.

Производството е по реда на 176а във вр. с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 06.04.2026 г. на служител в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ (ОППР) - Община Пловдив за изменение на Решение №3604 от 31.03.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 2000/2026 г., в частта за разноските. В искането се сочи, че с решението съдът е осъдил Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ (ОППР) - Община Пловдив да заплати разноски по делото в размер но 511,29 евро. Излага, че е осъдена структура, която не е правосубектна и не е самостоятелно юридическо лице. Позовава се на чл. 52 от Закона за общинската собственост (ЗОС), на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и на пар. 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК. Счита, че разноските следва да бъдат поети от Община Пловдив и прави искане решението да бъде изменено в този смисъл. Ответникът - В. М. Ю. изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че употребеният в решението израз „към Община Пловдив“ изключва съмнение относно правния носител на задължението. Длъжникът е индивидуализиран чрез посочване на организационната му принадлежност към Община Пловдив. Счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С Решение №3604 от 31.03.2026 г. по адм. дело № 2000/2026 г. ВАС е оставил в сила Решение №625 от 19.01.2026 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1969/2025 г. и е осъдил Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" – Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №28, да заплати на В. М. Ю., с адрес гр. Пловдив, [жк], [адрес], разноски по делото в размер на 511,29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е посочил, че предвид изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника се дължат разноски в общ размер на 511,29 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2026 г. Според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В настоящия случай административният орган е служител в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив, което обаче не е самостоятелно юридическо лице. Съгласно чл. 52 ЗОС общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. То се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет и осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет. Предвид посоченото и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК разноските в производството следва да бъдат поети от Община Пловдив - юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Предвид изложеното искането за допълване на решението в частта за разноските е основателно. Действително в постановеното по делото решение съдът е посочил, че Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ е към Община Пловдив, но с цел яснота кой е носител на задължението, постановеното решение следва да бъде изменено, като вместо Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ - Община Пловдив следва да се осъди Община Пловдив да заплати на В. М. Ю., разноски по делото в размер на 511,29 евро. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение,