Решение № 4505 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на член на Комисията за противодействие на корупцията, поддържана от правоприемника Сметна палата на Република България, чрез председателя, представлявана от юрк. Раева срещу решение № 25324 от 25.07.2025 г., постановено по адм. дело №2039/2025г. на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от член на КПК за обявяване нищожност на решение №5605 от 18.02.2025г. по адм. дело №9305/2024г. на АССГ. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество излага подробни съображения по отношение нищожността на съдебното решение, предмет на спора пред първоинстанционния съд. Твърди се, че решението е нищожно тъй като постановява изпълнение на нещо, което е неизпълняемо и оспорва изводите на АССГ, че това основание не съставлява порок на съдебното решение, обуславящ неговата нищожност. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на решение № 5605 от 18.02.2025г. по адм. дело №9305/2024г. на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. Н. В., чрез адв. Кашъмов в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение правилно. Поддържа становище, че подадената от ищеца искова молба съставлява злоупотреба с право в нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от член на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), упълномощен от председателя иск за обявяване нищожност на решение № 5605 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 9305/2024 г. на Административен съд София – град, с което е отменено Решение № КПК - ДОИ - 5 - 8 от 28.08.2024г., издадено от член на КПК, в частта по въпроси от 1 до 3 включително по подаденото от М. Н. В. заявление вх. №КПК - ДОИ -5/29.03.2024г. на КПК и върнато делото като преписка за ново произнасяне по въпроси от 1 до 3 от заявлението, адресирано до председателя на КПК и председателя на КОНПИ. За да постанови този резултат АССГ съд приема, че наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението. Обоснова извод, че волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива на решението е ясно изразена и базирана на относимите правни норми. Диспозитива на съдебния акт досежно връщане на преписката за ново произнасяне и предоставяне на търсената информация по въпроси от №1 до №3 от заявлението не въвежда задължение за изпълнение на действие, което би представлявало престъпление или, че това изпълнение е несъвместимо с установения в държавата законов ред. Според АССГ въведеното от ищеца твърдение за нищожност се отнася до правилността на съдебното решение, каквато проверка е недопустима в исковото производство, а твърдението, че решението е постановено по недопустима като просрочена жалба, съдът е посочил, че не е основание за нищожност, а за недопустимост на решението. В заключение, съдът е приел, че решението е постановено в писмена форма, от надлежен съд и законен едноличен състав(чл.164 АПК), в рамките ва законовите му правомощия по чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 АПК като изразената с него воля на правораздавателния орган да разреши спора, с който е бил сезиран, е понятна, разбираема и изпълнима. При наличието на посочените изисквания, утвърдени от теорията и съдебната практика, съдебният акт е действителен и не страда от порока нащижност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Според чл. 128а, ал. 1 и 2 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, като се подават пред съответния административен съд. Според правната теория и константната съдебна практика нищожни са съдебните решения, които не отговарят на изискванията за валидно решение (вж „Българско гражданско процесуално право“, автор проф. Живко Сталев, изд. „Сиела“, десето преработено и допълнено издание; както „Административно-процесуален кодекс“, автори Ал.Еленков, А. Ангелов, Л.Панов, С. Янкулова и др., изд. „ИК Труд и право“). Валидността е критерият, който води до изключване на хипотезите, обуславящи нищожността. За да е валидно едно съдебно решение следва да е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, да е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, решението трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, дори и чрез тълкуване. Единствено наличието на тези непреодолими пороци в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд. В случая Административен съд София – град е сезиран с иск за обявяване на нищожност на решение, което по силата на изричната разпоредба на чл. 40, ал. 3 ЗДОИ е окончателно. Решението, чиято нищожност се иска е постановено от едноличен състав на Административен съд София – град, който е компетентен да осъществява съдебен контрол върху Решение за предоставяне на достъп до обществена информация или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по чл. 40, ал.1 от ЗДОИ. Правилно АССГ е определил предмета на спора и е посочил, че с иска по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя въпроса за валидността на съдебния акт. Както бе посочено по – горе, валидно е онова съдебно решение, което е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, издадено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. Съгласно чл. 164 АПК делото за законосъобразността на индивидуалните административни актове се разглежда в състав от един съдия на съответния административния съд. В случая съдът, правилно е установил, че решението, чиято нищожност се иска е разгледано в състав от един съдия на АССГ и следователно решението е постановено от надлежен състав в пределите на правораздавателната му власт. Освен това решението е изготвено в писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело и който е участвал в откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. От съдържанието на процесното решение става ясно, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявеното оспорване и го е уважил като основателно, като е изложил и подробни аргументи за това. Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с който се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Правилно от съдържанието на съдебното решение, АССГ е стигнал до извод, че решението чиято нищожност се претендира не страда от посочените пороци, обосноваващи отпадането на съдебния акт от правната действителност. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съдебната практика на Върховен административен съд е безпротиворечива, че в производството по чл. 128а АПК съдът извършва проверка само и единствено относно валидността на съдебния акт. В този смисъл доводите на касатора по отношение на изложените мотиви в решението по същество на спора по адм. дело № 9305/2024 г. по описа на АССГ не могат да обосноват нищожност на решението. Изложените от касатора подробни възражения, са свързани с правилността на постановения краен акт по делото, а не с неговата валидност, каквото проверка е недопустимо да бъде извършвана в исковото производство, както и твърдението, че подадената жалба е била просрочена. Искът за нищожност не е средство за преодоляване на необжалваемостта на съдебните актове с възможност за оспорването им на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, която би накърнила признатия от чл. 229, ал. 2 АПК стабилитет на акта. Налага се извод, че първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които се приема, че съдебният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че решението, предмет на иска е действителен съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а ответника не претендира такива. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение,