Определение № 2154 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1278/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на Л. Н. Ш., М. И. С., Г. И. С. и К. Г. М., подадена чрез процесуалния им представител адв. Д. Даутева, срещу определение № 4023 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 966/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е допълнено и изменено определение № 3181 от 18.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на И. Л. Д. и на В. М. С. по 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева на всеки един от тях. С определението, също така е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за изменение на определението в останалата му част, касаеща присъдените в производството разноски. Частните жалбоподатели поддържат доводи, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи реалното заплащане на присъдените в полза на заинтересованите страни разноски, както и че техният размер е необоснован. Оспорва се и размерът на възнаграждението на вещото лице, присъден в полза на Община Благоевград и се претендира редуциране и съответно изменение на определението в тази му част. Ответникът Община Благоевград не изразява становище по частната жалба. Ответниците И. Л. Д., В. М. С., М. М. Б., Г. А. Б., Б. Р. Б. и К. А. В., в писмени възражения, подадени чрез процесуалните им представители, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е допълнено и едновременно изменено определение № 3181 от 18.10.2024 г., постановено по делото, в частта му за разноските. С последното, на основание чл. 159, т. 4 АПК във връзка с чл. 131 ЗУТ, е оставена без разглеждане жалбата на четиримата частни жалбоподатели срещу заповед № 697/24.04.2023 г., издадена от главния архитект на Община Благоевград и производството по делото е прекратено. За да обоснове извод за основателност на искането и да допълни и изменени определението в частта на разноските, съдът е приел, че производството по делото е прекратено поради недопустимост на оспорването от страна на жалбоподателите, като в тази хипотеза ответникът и заинтересованите страни имат право на разноски. Приел е също, че със съдебния си акт е присъдил в полза на И. Л. Д. и В. М. С. разноски в непълен размер, поради което с обжалваното определение го е изменил в тази му част, като е осъдил частните жалбоподатели да заплатят на всеки от тях двамата разноски в размер на по 1250 лева. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК заинтересованите страни, за които съдебният акт е благоприятен, имат право да получат действително направените разноски, включително за един адвокат, но само ако са представени доказателства в този смисъл и искането за присъждане на разноски е направено да приключване на производството в съответната инстанция. В настоящия случай, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд, тези предпоставки са налице. Видно от представени по делото доказателства, всяка от двете заинтересовани страни И. Д. и В. С. са сключили самостоятелни договори за правна защита и съдействие с представител от адвокатско дружество „Методиева и Лалев“. Двете страни в производството самостоятелно са упълномощили адв. А. Методиева да извършва от тяхно име процесуално представителство по делото пред Административен съд – Благоевград, като всяка от страните е представила отделни договори за правна защита и съдействие (от 26.03.2024 г. и от 15.04.2024 г.), ведно със съответните надлежни пълномощни и с посочване в тях на договореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат за всяка една от страните в производството. Процесуалният им представител е изготвил отговори и становища по жалбата за всеки от тях, като ги е представлявал на самостоятелно основание в съдебното производство. При тези данни и с оглед своевременно представените надлежни доказателства, за извършването на реални разноски от страна и на Д., и на С., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, на всеки от тях се дължи възстановяването им от загубилата правния спор страна, както правилно е приел и първоинстанционния съд. За така сторените разноски са представени по делото и два отделни списъка по чл.80 ГПК във вр. с чл.144 АПК. С оглед на горното се явява неоснователно възражението на частните жалбоподатели, че по делото не са представени доказателства за заплащането от заинтересованите страни И. Д. и В. С. на претендираните адвокатски възнаграждения, всяко от които минимален в размер от 1250 лева. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, какъвто е и настоящия случай. При това положение договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото, е задължително с оглед преценката за дължимост на разноските и техния договорен и съответно - заплатен реално размер. Тези предпоставки в случая са налице. Не води до друг извод обстоятелството, че заинтересованите страни И. Д. и В. С. са представлявани от един и същи адвокат, тъй като съгласно чл. 143, ал. 1 АПК всяка страна има право на възстановяване на направените от нея разноски, включително възнаграждението за един адвокат, а наведените в обратен смисъл в частната жалба оплаквания са неоснователни. Оплакванията на частните жалбоподатели относно размера на присъденото от съда възнаграждение за вещо лице и твърдението, че то не следва да бъде възлагано изцяло в тежест на жалбоподателите, също са неоснователни. Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, всички разноски, в това число и заплатеното възнаграждение за вещо лице, се възлагат в тежест на оспорващия. В случая, с оглед прекратяването на производството, жалбоподателите, като страна станала причина за завеждането на делото, дължат възстановяването на направените от останалите страни разноски, като законосъобразно са осъдени да възстановят и на Община Благоевград внесената сума за изготвяне на съдебно-техническата експертиза. Размерът на възнаграждението за вещо лице е изменен от съда с протоколно определение от 18.09.2024 г. като законосъобразно са присъдени и своевременно поисканите от юрк. Янева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поради това, наведените от частните жалбоподатели твърдения се явяват неоснователни. Следва да се има предвид и обстоятелството, че с обжалваното определение, в частта, с която е изменено определение № 3181 от 18.10.2024 г., присъдените в полза на И. Л. Д., В. М. С., М. М. Б., Г. А. Б., Б. Р. Б. и К. А. В. разноски от 1250лв общо, са редуцирани като дължими в посочения размер само и единствено в полза на В. М. С., който реално е внесъл сумата от 1250лв по приложения договор за правна помощ и съдействие,т.е. в полза на останалите заинтересовани страни /М. М. Б., Г. А. Б., Б. Р. Б. и К. А. В./ дължимостта на разноските е отречена с обжалваното определение. По изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 236 АПК,