Определение № 504 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2017 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 28.07.2017 г. по ч. гр. д. № 4468/2015, с което е отхвърлена молба за освобождаване от държавна такса. Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. Б., който го обжалва в срок, с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че са налице основания за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд, първоинстанционно е и прегражда развитието на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в декларацията за имущественото си състояние молителят декларира че няма никакво имущество и доходи, освен инвалидна пенсия и дружествени дялове, но видно от служебно известното на съда писмо на заместник-изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и след направена служебна проверка в информационната система за кадастър и имотен регистър, по партидата на молителя се установява, че е реализирал доход от вписани разпоредителни сделки с недвижими имоти, както и че е съсобственик на два недвижими имота. Като разгледа частната жалба, съдът я намира за основателна. Правилно въззивният съд е приел, че доходите от пенсия на ищеца са ниски, но неговото имуществено положение му позволява да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Освобождаването от такси и разноски, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК се допуска за лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В случая съдът е извършил проверка и като е взел предвид служебно известните му факти за имущественото състояние на молителя, както и видно от данните по делото, доходите му биха позволили да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Предвид изложеното, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение