Определение № 2699 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. П. В., чрез адв. Г. В., срещу определение № 1377 от 25.05.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1403/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 11601/19.05.2023 г., депозирана от В. П. В. против определение № 974 от 24.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 19/2023 г. на Софийски градски съд. С последното е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 236850 от 03.11.2022 г., подадена от В. П. В. срещу определение № 25756 от 03.10.2022 г., постановено по гр. д. № 44437/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е утвърдено споразумение относно родителските права над детето А. В. В. и В. П. В. е осъден да заплати направените разноски. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. Приложено е към частната жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с което касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Подлежат ли на обжалване нищожните съдебни актове, в които е отразено, че не подлежат на обжалване?“; 2/ „Следва ли съдът служебно да следи за валидността на обжалваните пред него съдебни актове, в които е отразено, че не подлежат на обжалване?“; 3/ „При констатирана нищожност на първоинстанционен съдебен акт, в който е отразено, че не подлежи на обжалване, съдът следва ли да отмени обжалвания акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия?“; 4/ „Следва ли съдът служебно да следи за недопустимостта на обжалваните пред него съдебни актове (при ненадлежно упражняване на право на иск), в които е отразено, че не подлежат на обжалване?“; 5/ „При констатирана недопустимост на първоинстанционен съдебен акт (при ненадлежно упражняване на право на иск), в който е отразено, че не подлежи на обжалване, съдът следва ли да отмени обжалвания акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия?“; 6/ „Определенията за прекратяване на делото въз основа на съдебна спогодба са подчинени на режима на определенията, които слагат край на производството и съответно същите подлежат ли на обжалване пред по-горен съд?“. Касаторът сочи противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 192 от 13.12.2017 г. по гр. д. № 4439/2016 г. на IV г.о., определение № 532 от 16.10.2009 г. по ч. т. д. № 563/2009 г. на I т.о., решение № 114 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г. на II г.о., решение № 363 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 3154/2015 г. на IV г.о. и решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на I г.о. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е недопустима – подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съображенията за това са следните: Според ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 28/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба срещу свое определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 ГПК, тъй като, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. В случая гражданско дело № 44437/2022 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на С. С. С. против В. П. В., като е предявен иск по чл. 127, ал. 2 СК – спор относно родителските права. С определение № 25756 от 03.10.2022 г. СРС е утвърдил постигнатото между страните споразумение по предмета на спора. Срещу това определение е подадена частна жалба от В. П. В.. Въззивният СГС с определение № 974 от 24.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 19/2023 г., е оставил частната жалба без разглеждане като подадена срещу окончателен съдебен акт на първата инстанция. С определение на САС, постановено по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, частната жалба на В. П. В. срещу определението на въззивния съд е оставена без уважение. При даденото разрешение в тълкувателния акт, цитирано по-горе, и доколкото в конкретния случай не е налице посоченото в последния изключение, постановеното по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК определение на САС не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,