Определение № 447 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4327/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Ч. А. М. чрез адв. П. Т. от АК София срещу определение № 975/29.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по частно гражданско дело № 1724/2013 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна: Първостепенният Софийски градски съд е сезиран с иск от Ч. А. М. против Л. К. Д. и Х. Г. К. да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди от деликт. Ответникът Д. е с постоянен адрес в [населено място], а ответникът К. – в [населено място]. По направен от ответника Д. отвод за местна подсъдност, първостепенния съд прекратил пред себе си производството в частта по иска на Ч. М. против Л. Д. и изпратил по подсъдност делото на Смолянския окръжен съд. За целта разделил производството по двата субективно съединени иска. Срещу това определение е подадена частна жалба от ищеца Ч. М.. Въззивният съд приел, че тя е недопустима, защото с нея се обжалва определението за разделяне на производството по двата субективно съединени иска, а това определението на съда не подлежи на самостоятелно обжалване. Развитите съображения от апелативния съд са по принцип верни, но неотносими към случая. Частната жалба е по чл. 121 ГПК и подлежи на разглеждане от Софийския апелативен съд съгласно чл. 122 ГПК. Съдът трябва да прецени как в случая трябва да се определи подсъдността по иск срещу ответници в различни съдебни райони /множество подсъдности/, съответно правилно ли е определението на Софийския градски съд по чл. 118, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът