Решение № 301 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. Д. М. от гр. Сливен против решение № 503 от 11.03.2025г., постановено по адм.д .№ 315 по описа за 2024г. на Административен съд – Сливен. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл.1 ЗОДОВ и осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по АНД № 49/2023г. на РС-Сливен, обезщетение в размер на 27000 евро или 52920 лв. – имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата и обезщетение в размер на 10000 лв. за понесени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от отмененото наказателно постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за двете съдебни инстнации. Ответникът – Областна дирекция на МВР – Сливен оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – Сливен е постановил връщане на исковата молба на М. Д. М. в частта, с която се претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по АНД № 49/2023г. на РС-Сливен, като е прекратил производството по делото в тази част. С решението си съдът е отхвърлил иска на М. М. в останалата му част като неоснователен и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100лв. Така постановеното решение е валидно и допустимо. В частта, имаща характер на определение, с която Административен съд – Сливен е постановил връщане на исковата молба на М. Д. М. в частта, с която се претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по АНД № 49/2023г. на РС-Сливен, съдебният акт е правилен. Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г.), в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ищцата в настоящото производство в качеството й на жалбоподател по КАНД № 67/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, е имала правната възможност да претендира присъждане на съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването. Както обосновано и правилно е посочил съдът неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на жалбоподателя не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим. В тази връзка решението в обжалваната му част имаща характер на определение е правилно и следва да се остави в сила. По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на 27000 евро или 52920 лв., както и исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., административният съд е установил фактическата обстановка, която следва да се възприеме от настоящата инстанция, както поради необорването й, така и поради забраната за фактически установявания от касационната инстанция – чл. 219 и чл. 220 АПК. На 20.10.2022 г. ищцата е управлявала личния си лек автомобил „Опел Астра“ в гр. Сливен по, когато около 13.30 ч. е спряна за проверка от служители на ОД наМВР – Сливен. След като проверили документите й, полицейските служители й казали да отиде в двора на Пътна полиция Сливен, където била тествана за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, като пробата била отрицателна. Същевременно докато управлявала автомобила си в двора на СПП ищцата подала рязко газ и превъртяла предните задвижващи колела, за което й бил съставен АУАН серия GA № 766667/20.10.2022 г., който й бил връчен незабавно. Същата отказала да подпише акта. При връчването му било иззето СРМПС на автомобила. Съставителят на АУАН квалифицирал деянието на ищцата като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП На основание съставения АУАН GA № 766667/20.10.2022 г. и в съответствие със заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Сливен със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000671/20.10.2022 г. на ищцата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „а“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който видимо не отговаря на психологическите изисквания до отпадане на основанието за това. Със Същата заповед са отнети СУМПС и контролния талон. Заповедта е била връчена веднага на ищцата, която отказала да я подпише. Свидетелството й за управление на МПС, което било иззето със заповедта, било върнато на М. срещу подпис на 05.03.3024 г., като получаването било отразено писмено от нея на гърба на ЗППАМ, под разписката за получаването й. На основание съставения АУАН серия GA № 766667/20.10.2022 г. и в съответствие със заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Сливен е издадено Наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022 г., с което на ищцата М., на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 20.12.2022 г., обжалвано е пред Районен съд – Сливен, който с Решение № 145 от 07.04.2023 г., постановено по АНД № 0049 по описа на съда за 2023 г., е потвърдил обжалваното НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г.. Ищцата М. е обжалвала решението на районния съд пред Административен съд – Сливен, който с Решение № 75/23.06.2023 г. по КАНД № 67 по описа на съда за 2023 г. отменил Решение № 145 от 07.04.2023 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 0049 по описа на съда за 2023 г. и отменил Наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022 г. За да постанови отхвърлителен диспозитив съдът е приел, че исковата претенция е допустима за разглеждане, но е неоснователна и недоказана. Съдът е изложил в мотивите си, че отмяната на наказателното постановление установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата съобразно изискването на чл.1 и чл.4 ЗОДОВ, но не са налице останалите предпоставки за реализиране на отговорността на ответника в случая, тъй като твърдените от ищцата вреди, не са настъпили в резултат на отмененото НП и не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с него. Невъзможността да се управлява лекият автомобил е резултат от наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „а“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който видимо не отговаря на психологическите изисквания и и до отпадане на основанието за това. Съдът е посочил в мотивите си, ме в заповедта е посочено изрично, че именно с нея са били отнети СУМПС и Контролния талон, а на гърба на заповедта е отразено, че отнетото СУМПС е върнато на М. М. на 05.03.2024 г. Съдът е приел, че след като отнемането на СУМПС не е било извършено въз основа и в изпълнение на отмененото НП № 22-0804-005045/14.11.2022 ,то не може да се приеме, че заявените от ищцата вреди са настъпили в резултат на издаването му, още повече, че същото не е влязло в сила за да бъде евентуално пристъпено към неговото изпълнение. След като в случая не са налице в пълен обем всички елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то исковата претенция се явява неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, но не ги е обсъдил в цялост съобразно заявената с исковата молба претенция за присъждане на обезщетение за понесени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приел писмени и гласни доказателства, допуснал, изслушал е и е приел съдебно-психиатрична експертиза, но доказателствата не са обсъдени и анализирани в цялост съобразно исковата претенция. Направен е анализ само на писмените доказателства във връзка с проведеното спрямо ищцата административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление, обжалвано и отменено от касационната инстанция по реда на чл. 63 ЗАНН, а също така и проведеното в рамките на административно-наказателното производство производство по налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 22 ЗАНН. Не са обсъдени гласните доказателства, не е обсъдено заключението на вещото лице по приетата психиатрична експертиза. Съдът не е коментирал иска за обезщетение за вреди от неимуществен характер, произтичащи от отмененото наказателно постановление, така както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, във връзка който ищцата е проявила процесуална активност и е ангажирала доказателства. По иска за обезщетяване на неимуществените вреди изобщо не са изложени мотиви. С оглед на изложеното решението на АС – Сливен следва да се отмени като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от изложеното Върховният административен съд