Решение № 484 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив срещу решение № 5216/10.06.2025 г., постановено по адм.д. № 1242/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 569-1/08.03.2024 г., с който на М. П. П., за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за жилище – тавански стаи 1, 2 и 3, баня, тоалетна и килер, с РЗП 86, 33 кв.м. в общ размер от 211, 96 лв. и лихви в размер на 68, 10 лв. и такса битови отпадъци в размер на 1372, 91 лв. и лихви в размер на 434, 02 лв., са установени задължения за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. за същите имоти в размер на 52, 31 лв. и лихви в размер на 2, 85 лв. и задължения за такса битови отпадъци в размер на 352, 48 лв. и лихви в размер на 19, 24 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – М. П. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че съгласно декларация по чл. 1 от Закона за местните данъци и такси от 18.02.2002 г., М. П. П. е собственик на ½ ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, [улица], представляващ жилище, ет. 1 с РЗП 75 кв.м., мазе с РЗП 105 кв.м., жилище ет. 1, с РЗП 36 кв.м., година на построяване на обектите 2002 г. Съгласно декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 18.02.1998 г. М. П. П. е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив [улица], представляващ земя с площ 324 кв.м. Съгласно подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 22.01.2024 г., М. П. П. е собственик на ½ ид. част от недвижим имот в гр. Пловдив, [улица], представляващ земя с площ от 350 кв.м., подобрения върху земята – маасивна сграда, сграда 1 с година на построяване 2011 г. и следните обекти – жилище ап. 1 с РЗП 120, 17 кв.м. и мазе 2 с РЗП 18, 84 кв.м, жилище – ап. 2 с РЗП 120, 17 кв. м. и мазе 2 с РЗП и мазе 3 с РЗП 31, 99 кв.м., жилище, ап. 3 с РЗП 120, 17 кв. и мазе 4 с РЗП 18, 36 кв.м., гараж 4 с РЗП – 20, 44 кв.м., гараж 5 с РЗП – 19, 64 кв.м., друг нежилищен обект 6 с РЗП – 50, 93 кв., жилище – тавански стаи 1, 2 3 и баня, тоалетна и килер с РЗП 86, 33 кв.м., сграда 2 с гидина на построяване 1916 г., година на извършване на основен ремонт 2002 г. и следния обект – жилище ет. 1 с РЗП 73 кв.м. Посочените декларации са заведени в регистрите на дирекция „Местни данъци и такси“ и на база на посочените данни в декларациите са изчислени задълженията на М. П. П. за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Данъчната оценка за имота по декларацията от 2002 г. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. е 47 441, 90 лв., за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. е 47 189, 60 лв., за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. е 46 937, 20 лв., за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. е 46 684, 90 лв., за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е 44 110, 90 лв. Данъчната оценка за имота по декларацията от 22.01.2024 г. е, както следва, за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. – 211 530, 70 лв., за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. – 210 566, 70 лв., за периода 01.01.2021г- 31.12.2021 г. – 209 602, 90 лв., за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. 208 639, 10 лв., за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. 206 592, 80 лв. М. П. П. е подала искане от 7 февруари 2024 г. за издаване на акт за установяване на задължение по декларация. Съобразено е обстоятелството, че вследствие на подадената декларация от 2024 г. се променя данъчната оценка на имота в посока увеличение, съответно и размера на задълженията по отношение на задължението за данък върху недвижимите имоти за периода е определена главница в размер на 1466, 21 лв. и лихви в размер на 392, 70 лв. Установено е, че задължението за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. е погасено изцяло в пълен размер. По отношение на задължението за такса битови отпадъци, размерът на същото за посочените периоди е определен като главница в размер на 1725, 39 лв. и лихви в размер на 453, 26 лв. Установено е, че задължението е погасено изцяло в пълен размер. Издаден е акт за установяване на задължение по декларация от 8 март 2024 г., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. в размер на 0 лв. и за такса битови отпадъци за същия период в размер на 0 лв. Актът за установяване на задължение по декларация е обжалван по административен ред, като е потвърден от решаващия административен орган. По отношение на определената такса битови отпадъци оплакването пред по-горестоящия административен орган е било свързано с обстоятелството, че новопостроената жилищна сграда, намираща се на [улица] е била въведена в експлоатация с удостоверение № 153 от 13 ноември 2023 г., до въвеждането й в експлоатация сградата не може да се обитава и да генерира отпадъци. Съобразява и чл. 15, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който за новопостроени сгради, данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени и чиято завършеност се удостоверява с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сградата е въведена в експлоатация на 13 ноември 2023 г. Второто оплакване е било обосновано с чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който с данък върху недвижимите имоти се облагат сгради и самостоятелни обекти в сгради. С подадената декларация като самостоятелни обекти е посочен и тавански етаж, като оплакването е свързано с обстоятелството, че таванският етаж не представлява самостоятелен обект. В тази връзка следва да се приеме, обстоятелство, което следва от представените документи, че жилищната сграда е четириетажна, а не пететажна, тъй като мансардата не представлява самостоятелен жилищен етаж. Решаващият административен орган е обосновал изводите си с чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който данък върху недвижимите имоти се дължи и за сгради, които не са въведени в експлоатация или за които не е издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ. В тези случаи задължението за данък възниква от завършването на сградата в груб строеж, съответно от изтичане на 1 година от завършването на сградата в груб строеж, съответно от изтичане на 1 година от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси приравнява новопостроените сгради, завършени на етап груб строеж, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, на новопостроени сгради, за които се дължи данък в пълен размер по чл. 1, ал. 1. Прието е, че за новопостроените сгради по чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, които подлежат на приемане по реда на ЗУТ, завършени са на етап груб строеж и са изтекли 2 години от момента на констатирането на това обстоятелство, 2 годишният срок е изтекъл преди 01.01.2019 г., данък върху недвижимите имоти се дължи от 01.01.2019 г., тъй като от този момент влиза в сила чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от Закона за местните данъци и такси. За всички тези сгради е следвало да се подадат декларации по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. От възложителя на строежа в срок до 20 февруари 2020 г. такава декларация не е била подадена, сградата е декларирана през 2024 г. след въвеждането й в експлоатация. Съобразено е, че сградите на етап груб строеж са новопостроени сгради, които още не са въведени в експлоатация, с акт 14 се приема конструкцията на сградата, която е на етап груб строеж, актът за приемане на конструкцията е от 05.12.2011 г. Направен е извода, че след като обектите са били завършени на етап груб строеж и двугодишният срок е изтекъл на 01.01.2019 г., данъкът се дължи от 01.01.2019 г., от която дата влиза в сила разпоредбата за тези обекти. По отношение на таксата битови отпадъци е съобразено обстоятелството, че предоставянето на услугата не е обвързано от фактическото ползване на имота от задълженото лице. От съдържанието на подадената жалба по административен ред се установява, че оплакванията срещу акта за установяване на задължение по декларация са в две насоки – в частта му с която са начислени задължения за такса битови отпадъци и в частта му, с която са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за таванския етаж като самостоятелен жилищен обект. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, актът за установяване на задължение по декларация е отменен в частта му, с която е установено задължение за данък върху недвижимите имоти по отношение на обект жилище – тавански стои 1, 2 и 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86, 33 кв.м., в общ размер на 211, 96 лв. заедно със законните лихви и за такса битови отпадъци в размер на 1372, 91 лв. заедно с лихви в размер на 434, 022 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г., отменен е акта за установяване на задължение по декларация в частта в която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за жилище, представляващо тавански стаи 1, 2 и 3, баня тоалетна и килер в размер на 52, 31 лв. заедно с лихвите в размер на 2, 85 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 352, 48 лв. и лихвите в размер на 19,, 24 лв. като в тази част е постановил връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е определил като неправилно разбирането на административния орган относно приложимостта на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси. Приел е, че наличието на акт образец 14 не може да удостовери етапа на изграждане на строителството, акт образец 14 не удостоверява, че сградата е изградена в груб строеж. Подобно удостоверително съдържание съобразно чл. 181, ал. 3 от ЗУТ може да има само съставен протокол от съответните служители на общинската администрация. Съобразена е нормата на чл. 15, ал. 7 от Закона за местните данъци и такси, съгласно която завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от ЗУТ с констативен акт, съставен от служители на общината. В процесния случай не се установява съставянето на такъв протокол. Направен е и извода, че новата разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси е материалноправна и има действие занапред, като същата е неприложима за факти и правоотношения, възникнали занапред. Приел е, че в случая не е бил съставен протокол по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, следователно липсват данни кога строежът е достигнал ниво груб строеж, като в същото време едногодишният срок, предвиден в чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ не е изтекъл. Изводите на първоинстанционния съд са, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2023 г. не се дължи данък върху недвижимите имоти. Доколкото в случая актът за установяване на задължение по декларация е обжалван само относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект, първоинстанционният съд е отменил акта само в тази негова част. Първоинстанционният съд е изчислил този размер за всеки един от периодите. За 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. приел е, че доколкото е установено, че сградата е завършена през м. ноември 2023 г., то данък се дължи от 01.12.2023 г. Първоинстанционният съд е отменил акта за установяване на задължение по декларация за данък върху недвижимите имоти, начислени за жилище – тавански стаи 1, 2 и 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86, 33 кв.м. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. В частта относно установения данък върху недвижимите имоти за 2023 г. в размер на 52, 31 лв. също е отменил акта, но е постановил връщане на преписката на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне по молбата на М. П. П., с която се иска издаване на акт за установяване на задължение по декларация подадена на 24.01.2024 г. за периода 01.01.2023 г. – 23.12.2023 г. По отношение на определените задължения за такса битови отпадъци, първоинстанционният съд е приел, че за да възникне това задължение сградата следва да е завършена или да е започнало използването й. В процесния случай удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация е било издадено на 13 ноември 2023 г., поради което такса битови отпадъци се дължи от 01.12.2023 г. Актът за установяване на задължение по декларация е отменен и в частта му, с която са установени задължения за такса битови отпадъци, като в частта на установените задължения за 2023 г. преписката е върната за ново произнасяне на компетентния административен орган, по молбата от М. П. П. по подадената декларация ат 24.01.2024 г. Първоинстанционният съд е определил като неправилни изводите на административния орган, че процесният тавански етаж представлява самостоятелен обект, с жилищно предназначение. Съобразил е изводите си с параграф 5, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. Съобразил е, че посоченият тавански етаж не е заснет и не е вписан в кадастралната карта и кадастралния регистър като самостоятелен обект. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, като свързан с това дали си дължими определените задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., относно обстоятелството дали е самостоятелен обект таванското помещение и правилно ли е определен размерът на данъка върху недвижимите имоти по отношение на същото. Правилни са формираните от първоинстанционния съд изводи по отношение недължимостта на данъка върху недвижимите имоти за посочения обект – тавански етаж. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Съгласно чл. 15, ал. 5, данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Съгласно чл. 15, ал. 7, завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Както правилно е прел първоинстанционният съд, органите на общинската администрация са приели, че сградата е завършена на етап груб строеж на 05.12.2011 г., при съобразяване на съставен акт образец 14. Действително, съгласно мотивите към проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 854-01-51 от 13.06.2018 г., се предлага данъка за новопостроените сгради да се дължи след завършване на строежа, като настъпването на този факт се установява при условията и по реда на ЗУТ. За да се стимулира завършването на недовършеното строителство и ограничаване на нерегламентираното ползване на сгради преди въвеждането им в експлоатация, се предлага данъкът да стане дължим, ако в двегодишен срок от съставянето на акт за приемане на конструкцията и констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Съгласно чл. 7, т. 14 от наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, акт 14 е акт за приемане на конструкцията съставя се от проектанта конструктор, строителя, технически правоспособното лице по част конструктивна към лицето, упражняващо строителен надзор, съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация съгласно действащата нормативна уредба за приемане, извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни работи, възможността за тяхното отстраняване и заключение за приемане на строителната конструкция при постигане на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Несъмнено е обстоятелството, че протокол 14 не удостоверява изграждането на сградата в груб строеж. Нормата на чл. 15, ал. 5, във връзка с чл. 15, ал. 7 от закона за местните данъци и такси е изключение от общо правило по чл. 15, ал. 1, като приложимостта й е обусловена от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, след завършването на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Съгласно чл. 7, ал. 15 от наредба 3 акт 15 се съставя на основание чл. 176, ал. 1 от ЗУТ. В процесния случай констативният акт 15 за удостоверяване годността за приемане на строежа е издаден на 06.11.2023 г., следователно едногодишният срок по чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси не е изтекъл. От събраните по делото доказателства не се установява и съставянето на протокол по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не се установява съставянето на протокол по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, като по този начин не може да се определи кога строежът е достигнал ниво груб строеж, като в същото време едногодишният срок по чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ не е изтекъл. При съобразяване на тези обстоятелства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за периода 01.01.2019 г. – 30.11.2023 г. не е дължим данък върху недвижимите имоти, доколкото данък се дължи от началото на месеца, през който сградата е завършена, а именно от 01.12.2023 г., сградата е завършена през м. ноември 2023 г. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството на подадена жалба срещу акта за установяване на задължение по декларация само в частта му на установените задължения за данък върху недвижимите имоти по отношение на частта от имота, описан в акта за установяване на задължение по декларация ката жилище – тавански стаи 1, 2 и 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86, 33 кв.м., като е отменил акта само в тази му част. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение недължимостта на таксата битови отпадъци. Недължимостта на данъка върху недвижимите имоти на основание чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси обосновава незаконосъобразност на определените задължения за такса битови отпадъци на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11 от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 19б, ал. 1 и ал. 2 от наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, за новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец, а когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на разбирането на органите на общинската администрация относно обстоятелството, че процесният тавански етаж представлява самостоятелен обект с жилищно предназначение. Правилно първоинстанционният съд е съобразил изводите си с параграф 5, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, съгласно която обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. В процесния случай, от събраните по делото доказателства не се установява таванският етаж да е заснет и вписан в кадастралната кара и кадастралния регистър като самостоятелен обект. В представената по делото схема № 151131164 от 23.10.2023 г. на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], представляващ апартамент № 2 с обща площ 120, 17 кв.м. таванските помещения са посочени като прилежаща негова част. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за периода 01.01.2019 г. – 30.11.2023 г., по отношение на процесния обект, не се дължи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника възнаграждение за адвокат в размер на 536, 86 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК