Определение № 504 от 10.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2340/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу определение № 1885/15.06.2018г. по ч.т.д. № 2582/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу определение № 1582 / 19.03.2018г. по т.д. № 9184/2017г. на СГС, ТО, VI-3 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 151122/07.12.2015г. на банката да бъде разрешено производството по изп.д. № 533/2014г. по описа на ЧСИ З. З. с район на действие – ОС-Хасково да бъде продължено по отношение на длъжника „ДН-Авто“ООД /н/ и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. В обжалваното определение на САС е прието, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ, постановено от съда по несъстоятелността, не подлежи на обжалване. Следователно релевантен за разглеждане от настоящата инстанция по повод на подадената частна жалба е попадащият в обхвата на тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС въпрос: Подлежи ли на обжалване определението по чл.638, ал.3 ТЗ? В т.6 от ТР №1/2017г. от 03.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСТК на ВКС е прието, че по отношение на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки по чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради което е и даден отговор, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване. С оглед на така посочената задължителна практика на ВКС частната жалба срещу определението на СГС е недопустима и обжалваното определение на САС следва да се потвърди. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение