Решение № 6170 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Х., гражданин на Сирия с [ЛНЧ], против решение № 5625 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1101/2025 г. по описа на Административен съд- Хасково. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне преписката за произнасяне по молбата на М. Х.. В касационната жалба са направени твърдения, че в решението си съдът не прави обоснована връзка между твърдените от търсещия закрила факти и обстоятелствата характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в което ще бъде върнат. Посочено е, че по този начин неразгледани по същество остават причините, довели до напускане местоживеенето на М. Х., поради основателен страх от преследване именно там. Възразено е, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на чужденеца и, че изобщо не са разгледани данните, относно състоянието на провинцията, от която произхожда М. Х.. Отбелязано е, че в решението не се прави обоснована връзка между твърдените от търсещия закрила факти и обстоятелствата характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в което ще бъде върнат и информацията за провинция Дейр Алзор. Като още веднъж е посочено, че по тази начин неразгледани остават причините довели до напускано на местоживеенето на молителя, поради основателен страх от преследване именно там. Изложено е твърдение, че в Сирия и по-конкретно в провинция Дейр Алзор безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било, единствено поради своето присъствие на нейна територия, изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, посочена в чл. 15 буква в от Директива 2011/95/ ЕС. Отбелязани са също така и насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Посочва, че оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат в предвид всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземане на решението по нея. Намира, че съобразно актуалната информация за страната на произход на кандидата е дължим извод, че спрямо него е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Сочи, че ситуацията в страната на произход на молителя отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 г. Редовно призован за датата на съдебно заседание, М. Х. не се явява за него се явява адв. Т. Люфтиева, надлежно упълномощени, като в проведеното открито заседание изразяват становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага два броя справки с вх. № МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. № МД-02-528 от 31.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, като посочва, че съобщението за връчване на изготвеното първоинстанционното решение е изпратено на 05.06.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 18.07.2025 г. след изтичане на предвидения преклузивен срок. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде приета за допустима твърди неоснователност на същата. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. По отношение на направеното в проведеното на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание възражение от прокурора по делото, че касационната жалба е недопустима, съдът счита същото за неоснователно. Действително на 05.06.2025 г. до М. Х. е изпратено от деловодството на Административен съд – Хасково електронно съобщение, ведно с препис на решение по адм. дело № 1101/2025 г. съгласно чл. 137, ал. 3 от АПК до ел. адреса на процесуалния му представител. В резултата на което още същият ден от процесуалния представител на лицето адв. Р. Жекова е върнат електронен отговор, че писмото е получено. Назначеният му по реда на ЗПП адвокат в предоставеният процесуален срок проявява бездействие и в ущърб на лицето пропуска да подаде жалба. На 03.07.2025 г. пред Административен съд – Хасково е предоставено ново адвокатско пълномощно сключено между М. Х. и адвокат Т. Лютфиева. Това ново преупълномощаване е прието от Административен съд – Хасково в следствие на което на 04.07.2025 г. е изпратено ново съобщение 3991 връчено на хартиен носител от призовкар И. И.. Видно от приложеното съобщение се установява, че то е получено лично от адв. Лютфиева срещу нейн подпис. На 18.07.2025 г. съгласно представеното пощенско клеймо е подадена и касационната жалба от М. Х. чрез адвокат Т. Лютфиева. Тя е входирана в срока по чл. 211, ал1 от АПК. В предвид проявените от назначения по ЗПП ред процесуален представител адв. Р. Жекова бездействие, безотговорност и неангажираност за защита правата на М. Х. и като се отчете неговата процесуална активност и желание да бъде представляван от друг адвокат, който той сам е наел, с оглед и факта, че административният съд е приел това упълномощаване по делото за редовно и е направил наново връчване на съобщението по делото в едно с изготвеното по него решение и при спазване и зачитане на принципа на равнопоставеност по чл. 8 от АПК, настоящият състав намира подадената касационна жалба за допустима. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. Х., гражданин на Сирия, срещу решение № 2794 от 31.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало с молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – с рег. № УП-35005 от 03.10.2024 г., лицето с което той е поискал закрила от Република България. Лицето е регистрирано с имената М. Х., гражданин на Сирия, роден на [дата]., в Сирия, обл. Дейр Алзор, Алкурия, със същия постоянен адрес, [заличен текст], без професия, средно образование, женен. На 30.01.2025 г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в съответен протокол. В хода на интервюто жалбоподателя посочил, че е напуснал Сиря на 15.07.2024 г. нелегално за Турция. Там останал около две седмици. В България влязъл на 01.08.2024 г., със стълба над оградата – били общо 10 души. Успели да стигнат до София, където останали около 10-на дни, а след това тръгнали в посока Румъния, но на границата били задържани от полицията. Споделил, че бил арестуван в България, а в Сирия не бил осъждан, не участвал във въоръжена групировка, не било оказвано насилие върху него и не бил заплашван. Нямал бил проблеми в Сирия заради етническата си принадлежност, имал заради религията си. Твърди, че в района им имало проирански групировки и те ги накарали да станат шиити, да воюват с тях и да напускат родните си места. По отношение причините да напусне страната си по произход сочи, че е напуснал Сирия заради войната. Животът там бил крайно несигурен и за молителя, и за семейството му. Страхът бил толкова голям, че почти не излизали от вкъщи. Икономическото положение било много лошо и нямало елементарни условия за живот. Нямало никакво медицинско обслужване, както и нямало образование за децата му и съответно и бъдеще за тях. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. Х. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. Х. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях е посочено, че в началото на м. декември досегашният президент Башар Асад се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск. Този общоизвестен факт не променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по - скоро положителни. Видно е от справката от 08.04.2025 г. и от последните новини за тази страна, че вече е обявено преходно правителство на Сирия, сред което за министри са назначени лица от малцинствата – от друзи и алауити, а за министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, която е член на християнското малцинство. През м. март е приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период и към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда. Тази информация се сочи и в журналистически материали на български, а и световни медии. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока Сирия, като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, новини. бг и др.). В тази насока, видно е от най-актуалната справка за Сирия от 08.04.2025 г., че според ВКБООН в периода от 8 декември 2024 г. до 03.04.2025 г. близо 372 550 хиляди са се завърнали в страната си, а въз основа на най-новите данни към 27.03.2025 г. 1. 05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Според същата справка ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Хасково. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от М. Х. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминало нелегално границата между България и Турция, са сигурността в страната поради военните действия, и защото икономическото положение било много лошо и нямало елементарни условия на живот, нямало никакво медицинско обслужване, нямало и образование за децата му и бъдеще за тях, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС-Хасково за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на М. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационните жалби и в проведеното открито съдебно заседание от служебните защитници становища по същество с доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция (остава там около две семици, както сам твърди), където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. В касационната жалба са направени твърдения, че в решението си съдът не прави обоснована връзка между твърдените от търсещия закрила факти и обстоятелствата характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в което ще бъде върнат. Посочено е, че по този начин неразгледани по същество остават причините, довели до напускане местоживеенето на М. Х., поради основателен страх от преследване именно там. Възразено е, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на чужденеца и, че изобщо не са разгледани данните, относно състоянието на провинцията, от която произхожда М. Х.. Тези доводи са неоснователни. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки от МД-02-200 от 08.04.2025 г., МД-02-236 от 09.05.2025 г. но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство нови, допълнителни и актуални справки с вх. № МД-02-398 от 21.07.2025 г. и справка с вх. № МД-02-528 от 31.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Както и първоинстанционният съд правилно е приел в решението си те са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При постановяване на административния си акт, решаващият орган е изяснил, установил, разгледал и изследвани конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Като установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, но и от другите събрани и приобщени в производството доказателства. Като изложените в тях данни и направените от органа изводи си кореспондират и са непротиворечиви. Неоснователни са и твърденията на касатора, че в решението не се прави обоснована връзка между твърдените от търсещия закрила факти и обстоятелствата характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в което ще бъде върнат и информацията за провинция Дейр Алзор. Макар съдът да не е изложил изрични и конкретни мотиви отнасящи се точно до населеното място Дейр Алзор, то той подробно е анализирал цялостната политическа, икономическа, социална и обществена обстановка в Сирия след падане на режима на президента Башар Асад. Разгледал е и се е произнесъл и детайлно относно въпросът със сигурността в държавата на произход. Пред първоинстанционния съд е приета като доказателство справка съдържаща данни и информация точно за процесната област Дейр Алзор. Тя е с вх. № МД-02-236 от 09.05.2025 г. и е озаглавена и се отнася до актуалната обществено политическа обстановка в провинция Дейр Алзор. От справките се установява, че е създаден Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения, който има за цел да подпомага районите, най-засегнати от конфликта, а именно Идлиб, Алепо, Дейр Алзор, Хомс и провинция Дамаск. Според бюлетина на ВКБООН от 26 септември 2025 г. за периода от 8 декември 2024 г. до 26 септември 2025 г. 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседните страни, а 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия като Алепо, Идлиб, Дейр Алзор и Хама. От което може да се направи обоснован извод за промяна и подобрение в обществено -икономическото и политическото положение в Сирия и по- конкретно в региона Дей Алзор. Тези изводи се потвърждават и припокриват с данните съдържащи се в представените пред настоящата касационна инстанция нови и актуални справки за обстановката в страната на произход на молителя. Както и от обстоятелството, че там живее неговото семейство, майка му, баща му. Относно възраженията касаещи насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Видно от мотивите на постановеното решение е, че в тях, съдебният състав изрично е разгледал и се е позовал на най-актуалната справка за Сирия от 08.04.2025 г., че според ВКБООН в периода от 8 декември 2024 г. до 03.04.2025 г. близо 372 550 хиляди са се завърнали в страната си, а въз основа на най-новите данни към 27.03.2025 г. 1. 05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Според същата справка ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица. От което следва, че съдът е ползвал информация и данни, който са по- нови и по-актуални от цитираните в жалбата и който с по- голяма точност и достоверност отразяват съвременната, сегашна и действителна обстановка в Сирия. Във връзка с изложението в жалбата, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище следва да се посочи, че търсещото закрила лице М. Х. е получило точна такава оценка. Тя се отнася само и единствено за него самия и неговият живот, касае фактите и обстоятелствата от неговата бежанска история, такава каквато той сам е разказал и каквато е установена от административния орган и засяга неговото лично самостоятелно индивидуално положение. Във връзка с опасенията и страхът на чужденеца относно изповядваната от него религия – [заличен текст], следва да се отбележи, че тези твърдения и страхове не са подкрепени с доказателства и са абсолютно бланкетни и голословни. Още повече, че преобладаващото население в Сирия са араби и изповядват религия -мюсюлманин – сунит. От справките няма данни спрямо тях да е налице насилие, дискриминация или забрана и заплахи за свободно изповядване на религията им. Напротив те са мнозинство на фона на други религиозни групи, който са малцинство, като християни, язиди и др. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,